Book of Common Prayer
Молитва за защита от нечестиви
140 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Избави ме, Господи, от нечестивия човек,
опази ме от насилници,
2 (B)които измислят зло в сърцето си
и всеки ден предизвикват боеве.
3 (C)Изострят езика си като на змия;
аспидова отрова има под устните им. (Села.)
4 (D)Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия,
защити ме от насилници,
които се наговориха да ме направят да падна.
5 (E)Горделивите скроиха клопка за мен
и с въжета разпънаха мрежи край пътя;
поставиха примки за мене. (Села.)
6 Казах на Господа: Ти си мой Бог;
послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Йехова Господи, силни мой спасителю,
Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 (F)Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия;
не оставяй да успее злият му замисъл,
да не би да се надигат. (Села.)
9 (G)Нечестието на собствените им устни нека покрие главата
на онези, които ме окръжават.
10 (H)Разпалени въглища нека паднат върху тях;
нека бъдат хвърлени в огън,
в дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята;
злото ще преследва насилника човек, докато го погуби.
12 (I)Зная, че Господ ще защити делото на угнетения
и правото на бедните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти;
правдивите ще обитават пред лицето Ти.
Молитва за помощ в изпитания
142 Давидово поучение[a]. Молитва, когато беше в пещерата[b].
С гласа си викам към Господа;
с гласа си на Господа се моля.
2 (A)Изливам пред Него плача си,
скръбта си изявявам пред Него.
3 (B)Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.
Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.
4 (C)Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен;
избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5 (D)Към Тебе, Господи, извиках;
казах: Ти си мое прибежище,
дял мой в земята на живите.
6 (E)Внимавай към вика ми, защото съм много унижен;
избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.
7 (F)Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти;
праведните ще се съберат около мене,
защото ще постъпваш щедро към мене.
Молитва на верния в скръбен ден
141 (A)Давидов псалом.
Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене;
послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
2 (B)Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян;
повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми.
4 (C)Да не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо,
за да върша нечестиви дела
с хора, които беззаконстват;
и не ме оставай да ям от вкусните им ястия.
5 (D)Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост;
и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми;
главата ми нека не се откаже от него;
защото още и сред злобата им аз ще се моля.
6 Когато началниците им бъдат хвърлени по скалите,
те ще чуят думите ми, защото са сладки.
7 (E)Костите ни са разпръснати при устието на гроба,
както когато някой оре и цепи земята.
8 (F)Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Йехова Господи,
понеже на Теб уповавам, не съсипвай живота ми.
9 (G)Опази ме от клопката, която ми поставиха,
и от примките на беззаконниците.
10 (H)Нека паднат нечестивите в собствените си мрежи,
докато аз премина невредим.
Молитва за помощ
143 (A)Давидов псалом.
Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми;
отговори ми според верността Си и според правдата Си.
2 (B)И не влизай в съд със слугата Си;
защото пред Тебе няма да се оправдае нито един жив човек.
3 Защото неприятелят подгони душата ми,
удари о̀ земята живота ми,
сложил ме е да живея в тъмни места,
както онези, които са отдавна умрели.
4 (C)Затова духът ми до дъно изнемогва в мене,
сърцето ми е съвсем усамотено.
5 (D)Спомням си миналите дни,
размишлявам за всички Твои дела,
поучавам се от творенията на ръцете Ти.
6 (E)Протягам ръцете си към Тебе;
душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села.)
7 (F)Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне;
не скривай лицето Си от мене,
да не би да заприличам на онези, които слизат в рова.
8 (G)Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти,
защото на Теб уповавам;
дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя,
защото към Теб издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми;
към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 (H)Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог;
благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 (I)Господи, съживи ме заради името Си;
според правдата Си изведи душата ми от утеснение.
12 (J)И според милосърдието Си унищожи неприятелите ми
и погуби всички, които притесняват душата ми,
защото аз съм Твой слуга.
19 (A)А в цялата Израилева земя нямаше нито един ковач, защото филистимците си казваха: Да не позволяваме евреите да си направят мечове или копия.
20 Всички израилтяни отиваха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палешника си, брадвата си и мотиката си.
21 Имаха обаче пили за търнокопите, палешниците, тризъбците и брадвите и за да си острят остените.
22 (B)И така, в деня на боя нямаше нито меч, нито копие в ръката на някого от хората, които бяха със Саул и Йонатан. Само Саул и синът му Йонатан имаха.
23 (C)А филистимската стража беше разположена към прохода на Михмас.
Победата на Йонатан над филистимците
14 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.
2 (D)А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.
3 (E)Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.
4 (F)А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата – Сене.
5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая.
6 (G)И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.
7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.
8 Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.
9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.
10 (H)Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.
11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.
12 Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.
13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.
14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат[a] земя.
15 (I)И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.
Обръщението на Савел
9 (A)А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника
2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение[a], мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.
3 (B)И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 (C)И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 (D)А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“.
6 (E)Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 (F)А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.
9 И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи.
Разпъването на Исус Христос
26 (A)И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;
29 (B)защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
30 (C)Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!
31 (D)Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.