Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
128 Много са ме притеснявали още от младини – нека каже Израил;
2 (A)много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
3 (B)По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
4 (C)Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
5 (D)Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
6 (E)Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
7 с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач – шепата си;
8 и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!
Песен на възлизане.
129 (F)От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 (G)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 (H)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?
4 (I)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 (J)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 (K)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (L)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (M)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
12 (A)И Самуил рече на целия Израил: ето аз послушах вашия глас във всичко що ми говорихте, и поставих ви цар,
2 (B)и ето, царят върви пред вас; а аз остарях и побелях; и синовете ми са с вас. Аз пък вървях пред вас от младини доднес;
3 (C)ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред Неговия помазаник, кому съм взел вола, кому съм взел осела, кого съм обидил и кого съм притеснил, от кого съм взел дар и затворил очи спрямо делото му, – и аз ще ви го върна.
4 И отговориха: ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел.
5 И той им рече: свидетел против вас е Господ, свидетел е и помазаникът Му в тоя ден, че не намерихте нищо против мене. И те отговориха: свидетел е.
6 Тогава Самуил рече на народа: свидетел е Господ, Който постави Моисея и Аарона и Който изведе вашите отци из Египетската земя.
16 Сега станете и погледнете великото дело, което Господ ще извърши пред очите ви:
17 (A)нали сега е пшеничена жетва? Но аз ще призова Господа, и Той ще прати гръм и дъжд, и вие ще узнаете и видите, колко голям е грехът, който сте направили пред очите на Господа, искайки за себе си цар.
18 И Самуил призова Господа, и Господ прати гръм и дъжд в оня ден; и цял народ се много уплаши от Господа и Самуила.
19 (B)И целият народ рече на Самуила: помоли се за рабите си пред Господа, твоя Бог, за да не умрем; защото към всичките си грехове прибавихме още един грях, когато искахме за себе си цар.
20 (C)И отговори Самуил на народа: не се бойте, вие сторихте тоя грях, но само не отстъпвайте от Господа, и служете Господу от все сърце
21 (D)и не отивайте подир нищожни богове, които не ще ви принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо;
22 а Господ няма да остави народа Си заради Своето велико име, понеже Господу беше угодно да ви избере за Свой народ;
23 (E)също и аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас, и ще ви показвам добрия и правия път;
24 (F)само бойте се от Господа и Му служете истински от всичкото си сърце, защото видяхте, какви велики дела извърши Той с вас;
25 (G)ако пък вършите зло, то и вие и царят ви ще загинете.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (A)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (B)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (C)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
23 (A)И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
2 (B)и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3 (C)А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
8 (D)А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 (E)Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.