Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
102 (A)Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3 (B)Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4 (C)избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5 (D)насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6 (E)Господ дава правда и съд на всички обидени.
7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела.
8 (F)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9 (G)Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 (H)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
16 (I)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 (J)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 (K)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 (L)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 (M)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 (N)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
107 Песен. Псалом Давидов.
2 (A)Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3 Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
4 Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
5 (B)защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
6 (C)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
7 (D)за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
8 (E)Бог каза в Своето светилище: „ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 (F)Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам.“
11 (G)Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (H)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (I)С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
9 Имаше един виден човек от Вениаминовите синове, на име Кис, син на Авиила, син на Церона, син на Бехората, син на Афия, син на някой си вениаминец.
2 (A)Той имаше син, на име Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от целия народ.
3 И на Сауловия баща Киса се загубиха ослиците, и рече Кис на сина си Саула: вземи със себе си едного от слугите и стани, та иди потърси ослиците.
4 (B)И той премина Ефремова планина, премина и земята Шалиша, но не ги намериха; преминаха и земята Шаалим, и там ги няма; той премина и Вениаминова земя, и не ги намериха.
5 Когато дойдоха в земята Цув, Саул каза на слугата си, който беше с него: да се върнем, да не би баща ми, като забрави ослиците, да почне да се безпокои за нас.
6 (C)Но слугата му рече: ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан; всичко, каквото той каже, се сбъдва. Да отидем сега там; може би, ще ни посочи нашия път, по който да вървим.
7 И рече Саул на слугата си: добре, ще отидем, а какво ще занесем на тоя човек? Защото хляб не остана в торбите ни, и подарък няма, за да занесем на човека Божий; какво имаме?
8 Слугата пак отговори на Саула и рече: ето, в ръката ми има четвърт сикла сребро; ще я дам на човека Божий, и той ще посочи пътя ни.
9 По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, попреди се наричал ясновидец.
10 И рече Саул на слугата си: добре казваш; да идем. И отидоха в града, дето беше Божият човек.
11 Когато влизаха в града, срещнаха момичета, които бяха излезли да си налеят вода, и ги попитаха: има ли тука ясновидец?
12 (D)Те им отговориха и рекоха: има; ето, той е отпреде ви; само побързайте; той днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на хълма;
13 (E)кога дойдете в града, ще го заварите, преди още да е отишъл на хълма да обядва; защото народът не ще почне да яде, докле той не дойде; понеже той ще благослови жертвата, и след това поканените ще почнат да ядат; и тъй, вървете, тъкмо сега ще го заварите.
14 И отидоха в града. А когато дойдоха сред града, ето и Самуил излиза насреща им, за да отиде на хълма.
17 (A)И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (B)В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 (C)А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
24 (D)И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
26 (E)На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“
27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
31 (A)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32 (B)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34 (C)Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35 (D)И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 (E)защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.