Book of Common Prayer
Царят на славата
24 (A)Давидов псалом.
Господня е земята и всичко, което има в нея,
вселената и тези, които живеят в нея;
2 (B)защото Той я е основал върху моретата
и затвърдил върху водите.
3 (C)Кой ще се изкачи на хълма Господен?
И кой ще застане на Неговото свято място?
4 (D)Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце,
който не е предал на суета душата си и не се е клел в лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа
и правда от Бога на спасението си.
6 (E)Това е поколението на онези, които Го дирят;
онези, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села.)
7 (F)Издигнете, порти, главите си
и бъдете издигнати, вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Този Цар на славата?
Господ, могъщият и силният,
Господ, силният в бой.
9 Издигнете, порти, главите си
и бъдете издигнати, вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.
10 Кой е Този Цар на славата?
Господ на Силите,
Той е Царят на славата. (Села.)
Божието величие в природата
29 (A)Давидов псалом.
Отдайте на Господа, вие, синове на силите,
отдайте на Господа слава и могъщество.
2 (B)Отдайте на Господа дължимата на името Му слава;
поклонете се на Господа в свята премяна.
3 (C)Гласът Господен е над водите;
Бог на славата гърми;
Господ гърми над големите води,
4 гласът Господен е силен;
гласът Господен е величествен.
5 (D)Гласът Господен троши кедри.
Да! Господ троши ливанските кедри
6 (E)и ги прави да скачат като теле,
Ливан и Сирион – като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнени пламъци.
8 (F)Гласът Господен разтърсва пустинята;
Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 (G)Гласът Господен прави да раждат кошутите
и оголва горите;
а в храма Му всеки възгласява: Слава!
10 (H)Господ седна като Цар над Потопа.
Да! Господ седи като Цар до века.
11 (I)Господ ще даде сила на народа Си;
Господ ще благослови народа Си с мир.
Божията слава и човешкото достойнство
8 (A)За първия певец, на гетския инструмент. Давидов псалом.
Йехова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя;
Ти си поставил славата Си над небесата.
2 (B)От устата на младенците и кърмачетата
приготвил си хвала да засрамиш противниците Си,
за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 (C)Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които Ти си отредил,
4 (D)си казвам: Какво е човек, за да го помниш?
Или човешки син, за да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите[a]
и със слава и чест си го увенчал.
6 (E)Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
всичко си подчинил под краката му –
7 всичките овце и говеда,
още и животните на полето,
8 въздушните птици, морските риби
и всичко, което минава през морските пътища.
9 (F)Йехова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
Копнеж по Божия дом
84 (A)За първия певец, на гетския инструмент[a], псалом за Кореевите потомци.
Колко са мили Твоите обиталища, Господи на силите!
2 (B)Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си, където поставя пилетата си,
при Твоите жертвеници, Господи на Силите,
царю мой и Боже мой.
4 (C)Блажени онези, които живеят в Твоя дом;
те винаги ще Те хвалят. (Села.)
5 Блажени онези хора, чиято сила е в Тебе,
в чието сърце са пътищата към Твоя дом.
6 (D)Когато минават през долината на плача,
те я превръщат в място на извори;
и есенният дъжд я покрива с благословения.
7 (E)Те преминават от сила в сила;
всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 (F)Господи, Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов. (Села.)
9 Боже, щите наш, виж
и погледни лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове
е по-желателен от хиляди други дни;
бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,
отколкото да живея в шатрите на нечестието.
11 (G)Защото Господ Бог е слънце и щит;
Господ ще даде благодат и слава;
няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 (H)Господи на Силите,
блажен онзи човек, който уповава на Тебе.
16 (защото вие знаете как живеехме в Египетската земя и как минахме между племената, през които пропътувахме;
17 и видяхме мерзостите им и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18 (A)така че да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа, нашия Бог, за да иде да служи на боговете на онези народи; така че да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19 (B)и когато чуе думите на тази клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да си каже: Ще живея в мир, макар че ходя с упорито сърце и разорявам поливана земя заедно с безводната[a].
20 (C)Бог няма да му покаже милост, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против този човек; и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето.
21 (D)Господ ще го отдели от всички Израилеви племена за погибел според всички проклятия на завета, написан в тази книга на закона.
22 А идващото поколение, синовете ви, които ще дойдат след вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят пораженията, нанесени на онази земя, и язвите, които Господ е изпратил в нея, ще кажат:
23 (E)Цялата земя е изгорена със сяра и сол и нито се сее, нито покълват посеви, и никаква трева не пониква на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24 (F)Всички народи ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя? Какво значи огънят на този голям гняв?
25 Тогава ще им отговорят: Защото изоставиха завета на Господа, Бога на бащите си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от Египетската земя,
26 и отидоха и служиха на други богове, и им се поклониха – богове, които не знаеха и които Той не беше им дал,
27 (G)затова гневът на Господа пламна против тази земя, за да докара върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга.
28 (H)И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с люто възмущение и ги прати в друга земя, където са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон.
Жената и змеят
12 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ и на главата ѝ венец от дванадесет звезди.
2 (A)Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.
3 (B)И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони.
4 (C)А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди.
5 (D)И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.
6 (E)Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 (F)И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
9 (G)И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.
10 (H)И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
11 (I)А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.
12 (J)Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.
29 (A)И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там.
30 (B)И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32 (C)А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33 (D)Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 (E)И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.
38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.
39 (F)И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан[a].
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.