Book of Common Prayer
Благодарност за избавление
30 (A)Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом.
Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал
и не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.
2 (B)Господи, Боже мой, извиках към Теб;
и Ти си ме изцелил.
3 (C)Господи, извел си от преизподнята душата ми;
опазил си живота ми измежду онези, които слизат в рова.
4 (D)Пейте на Господа, светии Негови,
и възхвалявайте святото Му име[a].
5 (E)Защото гневът Му е само за една минута,
а благоволението Му е за цял живот.
Вечер може да влезе плач да пренощува,
а на сутринта иде радост.
6 (F)Аз в благоденствието си казах:
Няма да се поклатя до века.
7 (G)Господи, с благоволението Си
Ти ме беше поставил на твърда планина;
скрил си лицето Си и се смутих.
8 Към Тебе, Господи, извиках
и на Господа се помолих:
9 (H)Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова?
Пръстта ще Те славослови ли?
Ще възвестява ли истината Ти?
10 Послушай, Господи, и се смили над мене;
Господи, бъди ми помощник.
11 (I)Превърнал си плача ми в игра за мене;
съблякъл си ми вретището и си ме препасал с веселие,
12 за да Ти пее хвала душата ми и да не млъква.
Господи, Боже мой, до века ще Те хваля.
Покаяние и прощение
32 (A)Давидов псалом. Поучение.
Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
2 (B)Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
от охкането ми всеки ден;
4 (C)понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
влагата ми се превърна в лятна суша. (Села.)
5 (D)Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих.
Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си;
и Ти прости вината на греха ми. (Села.)
6 (E)За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив –
навреме, когато може да се намери то;
наистина, когато големите води преливат,
те няма да стигнат до него.
7 (F)Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб;
с песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села.)
8 Аз ще те вразумя и ще те науча на
пътя, по който трябва да ходиш;
ще те съветвам,
като върху тебе ще бъде окото Ми.
9 (G)Не бъдете като кон или като муле,
които нямат разум;
за чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат,
иначе не биха се приближавали към Тебе.
10 (H)Много ще бъдат скърбите на нечестивия;
но онзи, който уповава на Господа,
милост ще го окръжи.
11 (I)Веселете се в Господа и се радвайте, праведници,
и викайте с радост всички, които сте с право сърце.
Печал и утеха за благочестивия
42 За първия певец. Поучение за Кореевите синове[a].
Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 (A)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 (B)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
4 (C)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
7 (E)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
8 (F)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
9 (G)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 (H)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
11 (I)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Молитва за защита
43 (J)Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ!
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 (K)Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 (L)Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.
Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар,
при Бога – моята превъзходна радост;
и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.
5 (M)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
22 (A)Тези думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака със силен глас; и друго не прибави. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мен.
23 (B)А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всички началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мен и казвахте:
24 (C)Ето, Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив.
25 (D)А сега, защо да измрем? – Понеже този голям огън ще ни погълне; ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем.
26 (E)Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог да говори изсред огъня, както ние чухме, и е останал жив?
27 (F)Пристъпѝ ти и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; а ти ни казвай всичко, което ти говори Господ, нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 (G)И Господ чу отговора ви, когато ми говорихте, и Господ ми каза: Чух отговора, който този народ ти говореше; добре казаха всичко, което казаха.
29 (H)Дано да има в тях такова сърце, че да се боят от Мен и винаги да пазят всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и синовете им!
30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.
31 (I)А ти остани тук при Мен и ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.
32 (J)И внимавайте да постъпвате така, както Господ, вашият Бог, ви заповяда; да не се отклонявате нито надясно, нито наляво.
33 (K)Да ходите по всички пътища, които Господ, вашият Бог, ви заповяда, за да живеете и да благоденствате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.
13 (A)А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 (B)понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
15 (C)Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
16 (D)Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 (E)Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 (F)които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Копнеж за вечното отечество
5 (G)Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 (H)Затова сега стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
3 (I)стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
4 (J)Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.
5 (K)А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог.
6 И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа
7 (L)(защото с вярване ходим, а не с виждане),
8 (M)но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.
9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
10 (N)Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 (A)И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 (B)Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 (C)Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 (D)И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.