Book of Common Prayer
Молитва за покаяние
38 (A)Давидов псалом, за спомен[a].
Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай.
2 (B)Защото стрелите Ти се забиха в мен
и ръката Ти тежи на мене.
3 (C)Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв;
няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 (D)Защото беззаконията ми превишиха главата ми;
като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми
поради безумието ми.
6 (E)Превит съм и съвсем се сгърбих;
цял ден ходя нажален.
7 (F)Защото всичките ми вътрешности са запалени
и няма здраве в тялото ми,
8 (G)изнемощях и премного съм смазан,
охкам[b] поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание
и стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 (H)Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя,
а светлината на очите ми – и тя не е в мене.
11 (I)Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми
и роднините ми стоят надалеч.
12 (J)Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен;
онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща
и измислят лъжи цял ден.
13 (K)Но аз, като глух, не чувам
и съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! Като човек съм, който не чува,
в чиято уста няма изобличения.
15 (L)Понеже на Тебе, Господи, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;
16 (M)защото казах: Да не тържествуват над мене,
да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.
17 (N)Защото съм близо да падна
и скръбта ми е винаги пред мене;
18 (O)понеже аз ще призная беззаконието си,
ще тъжа за греха си.
19 (P)Но моите неприятели са пъргави и силни.
И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 (Q)Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят,
понеже следвам доброто.
21 (R)Да не ме изоставиш, Господи;
Боже мой, да не се отдалечиш от мене.
22 (S)Бързай да ми помогнеш,
Господи, спасителю мой.
Далет
25 (A)Душата ми прилепва към пръстта;
съживи ме според словото Си.
26 (B)Изявих пътищата си и Ти си ме послушал;
научи ме на наредбите Си.
27 (C)Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила,
така да размишлявам за Твоите чудесни дела.
28 (D)Душата ми се топи от тъга;
укрепи ме според словото Си.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата
и благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.
30 Пътя на истината избрах;
Твоите постановления поставих пред себе си,
31 прилепих се към Твоите свидетелства;
Господи, да не ме посрамиш.
32 (E)Ще тичам по пътя на Твоите заповеди,
когато разшириш сърцето ми.
Хе
33 (F)Господи, научи ме на пътя на Твоите наредби
и аз ще го пазя до край.
34 (G)Вразуми ме и ще държа закона Ти.
Да! Ще го пазя от все сърце.
35 (H)Направлявай ме в пътя на Твоите заповеди,
защото в него се наслаждавам.
36 (I)Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства,
а не към сребролюбие.
37 (J)Отвърни очите ми да не гледат суета
и ме съживи в пътищата Си.
38 (K)Потвърди словото Си към слугата Си,
което ще води към страх от Теб.
39 Отвърни от мен укора, от който се боя,
защото Твоите отсъждания са добри.
40 (L)Ето, копнея за Твоите правила;
съживи ме чрез правдата Си.
Вав
41 (M)Нека дойдат върху мен и Твоите милости, Господи,
Твоето спасение според словото Ти.
42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява,
защото уповавам на Твоето слово.
43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми,
защото се надявах на Твоите отсъждания.
44 Така ще пазя Твоя закон постоянно,
за вечни векове;
45 и ще ходя нашироко,
защото потърсих Твоите правила.
46 (N)Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе
и няма да се посрамя;
47 (O)и ще се наслаждавам в Твоите заповеди,
които възлюбих;
48 (P)също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди,
които възлюбих,
и ще размишлявам за наредбите Ти.
25 (A)Когато ти се родят синове и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо, и вършите зло пред Господа, твоя Бог, и Го разгневите,
26 (B)днес викам небето и земята да свидетелстват против вас, че непременно ще изчезнете скоро от земята, за превземането на която вие преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а ще бъдете изтребени напълно.
27 (C)Господ ще ви разпръсне между племената и ще останете малобройни между онези народи, сред които Господ ще ви отведе.
28 (D)Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат.
29 (E)Но ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.
30 (F)Когато се намериш в скръб и всичко това те постигне, ако накрая се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му,
31 (G)то понеже Господ, твоят Бог, е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.
23 (A)Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 (B)защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.
Прошка за наказания коринтянин
2 (C)Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.
2 Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?
3 (D)И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4 (E)Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.
5 (F)Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.
6 (G)За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7 (H)така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.
8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9 (I)Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.
10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,
11 (J)да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
Успехът на проповедта за Исус Христос
12 (K)А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,
13 (L)духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 (M)Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.
15 (N)Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
16 (O)На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело?
17 (P)Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.
Притча за блудния син
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 (A)И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 (B)И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 (C)А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;
24 (D)защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита какво е това.
27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.
29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.
32 (E)Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.