Book of Common Prayer
Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
1-2 (A)(B) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 (C)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 (D)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 (E)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 (F)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 (G)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 (H)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 (I)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 (J)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
25 Ако пък ти се родят синове и внуци, и, като поживеете дълго на земята, се развратите и направите дялан образ, който да изобразява нещо, и направите това зло пред очите на Господа, вашия Бог, и Го разгневите,
26 (A)то призовавам днес вам за свидетели небето и земята, че скоро ще изгубите оная земя, която отивате да наследите отвъд Иордан; няма да останете в нея задълго, а ще загинете.
27 (B)И ще ви разпилее Господ по (всички) народи, и ще останете малко на брой между народите, при които Господ ще ви отведе;
28 (C)там ще служите на (други) богове, които ръка човешка е направила от дърво и камък, които не виждат и не чуват, не ядат, и не помирисват.
29 (D)Но когато там потърсиш Господа, твоя Бог, ще (Го) намериш, ако Го търсиш от все сърце и душа.
30 (E)Кога изпаднеш в скръб, и кога всичко това с време те постигне, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му.
31 (F)Господ, Бог твой, е Бог (благ и) милосърден; Той не ще те остави, не ще те погуби и не ще забрави завета с твоите отци, който им е с клетва утвърдил.
23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 (A)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 (B)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 (C)Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 (D)за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15 (E)Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16 (F)на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17 (G)Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
15 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
11 И още каза: един човек имаше двама сина;
12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 (A)защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.