Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
119 (A)Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
2 (B)Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
3 (C)Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? –
4 (D)Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
5 Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
6 Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
7 (E)Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 (B)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5 да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 (C)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
Началнику на хора. Псалом Давидов.
13 (D)Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
2 (E)Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
3 (F)Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
4 Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
5 Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
6 (G)Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
7 (H)„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
Псалом Давидов.
14 (I)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2 (J)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3 (K)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4 (L)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5 (M)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
14 И рече ѝ Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб; тя яде, наяде се, и още ѝ остана.
15 И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте;
16 (A)дори и от снопите ѝ подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча.
17 (B)Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик.
18 Като взе това, отиде в града, и свекърва ѝ видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде ѝ онова, що беше ѝ останало, след като се беше наяла.
19 (C)И каза свекърва ѝ: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.
20 (D)И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза ѝ Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина.
21 Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми.
22 И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива.
23 Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.
3 (A)Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.
2 (B)Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;
3 (C)не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;
4 да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;
5 защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?
6 Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.
7 Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.
8 Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,
9 (D)да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.
10 И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.
11 Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко.
12 Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си.
13 Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за
15 в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.
16 (E)И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.
18 (A)А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20 (B)И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
22 (C)И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24 (D)подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25 (E)След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –
26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27 (F)И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29 (G)И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
30 (H)И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.