Book of Common Prayer
Двата пътя
1 (A)(B)Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите,
не ходи по пътя на грешници
и не седи в събранието на беззаконници,
2 (C)но му е приятно да се подчинява на закона на Господа
и размишлява върху него ден и нощ.
3 (D)И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища,
което дава своя плод навреме
и чийто лист не вехне.
И той ще успее във всичко, което върши.
4 (E)Не е така с нечестивите.
Защото те са като плявата, отвявана от вятъра.
5 Затова нечестивите няма да устоят пред съд,
нито грешните – в събрание на праведните.
6 Да, Господ одобрява пътя на праведните,
а пътят на нечестивите ще ги провали.
Пророчество за Божия помазаник
2 (F)Защо се развълнуваха народите и племената кроят безсмислени неща?
2 (G)Земните царе въстават
и князете заговорничат
против Господа
и Неговия помазаник.
3 Те казват: „Да разкъсаме техните окови
и да отхвърлим от нас техните вериги.“
4 (H)Този, Който обитава небесата, ще се изсмее,
Господ ще ги подиграе.
5 (I)Тогава ще им заговори в гнева Си
и ще ги смути с яростта Си.
6 „Аз помазах Своя Цар
над Сион, Своята свята планина.“
7 (J)Помазаният цар каза: „Ще възвестя решението на Господа.
Той ми каза: ‘Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих!’
8 Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство
и всичко до края на земята – за Твое притежание.
9 (K)Ще ги управляваш с железен жезъл,
ще ги строшиш като глинен съд.“
10 (L)Затова, вразумете се вие, царе!
Поучете се, земни съдии!
11 Служете на Господа със страх!
И в радостта си треперете!
12 (M)Отдайте почит на Сина, за да не се разгневи
и да не ви отведе пътят ви към гибел,
защото Неговият гняв ще пламне скоро.
Блажени са всички, които се уповават на Него!
Утринна молитва на преследвания праведник
3 (N)Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.
2 [a] Господи, колко са многобройни враговете ми!
Мнозина въстават против мене.
3 Мнозина казват за мене:
„За него няма спасение от Бога.“
4 (O)Но Ти, Господи, си щит за мене,
моя слава, и Ти изправяш главата ми.
5 Призовавам Господа
и Той ми отговаря от святата Си планина.
6 (P)Лягам, спя
и ставам, защото Господ ме закриля.
7 Няма да се уплаша от десетки хиляди хора,
които отвред са се опълчили против мене.
8 (Q)Стани, Господи! Спаси ме, Боже мой!
Защото Ти удряш по лицето всички мои врагове,
трошиш зъбите на нечестивите.
9 (R)Спасението е от Господа.
Твоето благословение да дойде върху народа Ти.
Вечерна молитва на праведника
4 За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.
2 [b] Когато повикам, чуй ме, Боже на моята правда!
Когато бях в притеснение, Ти ми даде простор.
Бъди милостив към мене Ти и изслушай моята молитва.
3 О, хора, докога славата Ми ще бъде поругавана,
докога ще обичате суетата и ще търсите лъжата?
4 Знайте, че Господ си е отделил благочестивия!
Господ чува, когато зова към Него.
5 Когато се гневите, не съгрешавайте!
Когато си лягате, размислете в сърцето си и се успокойте!
6 (S)Принасяйте истинни жертви
и се уповавайте на Господа!
7 (T)Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“
Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас!
8 Ти ме зарадва повече, отколкото онези,
у които се умножиха жито, вино и елей.
9 (U)Спокойно лягам и спя,
защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Господ е защита за праведника
7 Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.
2 [a] Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам!
Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,
3 за да не изтръгне някой като лъв живота ми
и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.
4 Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо,
ако има неправда в моите ръце,
5 ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене,
ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,
6 нека врагът да ме преследва и да ме хване;
нека стъпче живота ми в пръстта
и да захвърли славата ми в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си,
вдигни се против пламналата ярост на моите врагове!
Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.
8 Множество народи ще Те заобиколят.
Седни на трона над тях във висините.
9 Господ ще съди народите.
Съди ме, Господи,
според праведните ми дела и моята невинност.
10 (A)Нека престане злобата на нечестивите,
а праведния укрепи,
защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!
11 (B)Моята защита е Бог,
Който спасява справедливите по сърце.
12 Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив,
Който всеки ден наказва.
13 Ако някой не се покае,
Господ изостря меча Си,
изопва Своя лък и се прицелва,
14 (C)приготвя за него смъртоносни оръжия,
подготвя Своите палещи стрели.
15 (D)Ето нечестивият зачена зло,
бременен е с нещастие и ражда лъжа.
16 (E)(F)Изрови ров и го издълба,
но падна в направената яма.
17 Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава
и насилието му ще падне върху неговото теме.
18 Ще прославя Господа заради Неговата справедливост
и ще възпявам името на Всевишния Господ.
Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин
Семейството на Ноемин
1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2 (A)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3 Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4 Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем
6 Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7 Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8 Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10 и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11 (B)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12 Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13 бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14 Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
Верността на Рут към Ноемин
15 Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16 (C)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
Поздрав и благослов
1 Павел, апостол на Иисус Христос по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Господ[a] Иисус Христос, нашата надежда – 2 (A)до Тимотей, истински син по вяра: благодат, милост и мир от Бога, нашия Отец, и от Иисус Христос, нашия Господ.
Против лъжеучителите
3 Когато тръгнах за Македония, аз те помолих да останеш в Ефес, за да наредиш на някои хора да не проповядват друго учение, 4 (B)нито да се занимават с измислици и безкрайни родословни списъци, които служат повече за спорове, отколкото в полза на Божията наредба за спасение чрез вярата. 5 А целта на поръчението е да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра. 6 Някои, като не постигнаха тези неща, се отклониха в празнословие, 7 понеже желаеха да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво поддържат.
8 А ние знаем, че Законът е добър, ако някой го прилага правилно, 9 като знае, че Законът е установен не за праведника, а за беззаконници и непокорни, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за убийци на бащи и майки, за всички убийци, 10 (C)за блудници, хомосексуалисти, похитители на хора, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, което противоречи на здравото учение. 11 (D)Това съответства на славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.
Благодарността на апостола
12 Благодаря на Иисус Христос, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме призна за верен и ме постави да Му служа, 13 (E)макар по-рано да бях хулител, гонител и насилник. Но ми беше оказана милост, защото без да зная, постъпвах така, без да познавам истинската вяра. 14 Но благодатта на нашия Господ стана преизобилна с вяра и любов в името на Иисус Христос. 15 (F)(G)Верни и достойни изцяло да бъдат приети са думите, че Иисус Христос дойде в света да спаси грешниците, пръв от които съм аз. 16 Но затова ми беше оказана милост, за да покаже Иисус Христос в мене, най-големия грешник, цялото Си дълготърпение за пример на онези, които ще повярват в Него, за да имат вечен живот. 17 А на Царя на вечността, на непреходния, невидимия, единствен премъдър[b] Бог – чест и слава за вечни времена. Амин.
Призив за покаяние
13 В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите. 2 Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея? 3 Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете. 4 Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? 5 Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“
Притча за безплодната смокиня
6 Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери. 7 И рече на лозаря: ‘Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?’ 8 Но той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя. 9 И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.