Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
102 (A)Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3 (B)Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4 (C)избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5 (D)насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6 (E)Господ дава правда и съд на всички обидени.
7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела.
8 (F)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9 (G)Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 (H)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
16 (I)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 (J)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 (K)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 (L)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 (M)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 (N)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
107 Песен. Псалом Давидов.
2 (A)Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3 Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
4 Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
5 (B)защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
6 (C)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
7 (D)за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
8 (E)Бог каза в Своето светилище: „ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 (F)Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам.“
11 (G)Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (H)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (I)С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
17 (A)Вас пък, Мои овци, – тъй казва Господ Бог, – ето, вас ще съдя между овца и овца, между овен и козел.
18 Нима ви е малко това, че пасете на добро пасбище, а между това тъпчете с нозе останалото от вашето пасбище, пиете чистата вода, а останалата мътите с нозете си,
19 та овците Ми трябва да ядат, що са нозете ви изтъпкали, и да пият, що са нозете ви размътили?
20 Затова тъй им казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще съдя между овца тлъста и овца мършава.
21 Понеже вие блъскате с хълбок и с рамо, и с рогата си бодете всички слаби, докле ги изтласкате навън,
22 то Аз ще спася Моите овци, и те не ще бъдат вече разграбвани, и ще отсъдя между овца и овца.
23 (B)И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давида; той ще ги пасе и той ще им бъде пастир.
24 И Аз, Господ, ще бъда техен Бог, и Моят раб Давид ще бъде княз сред тях. Аз, Господ, казах това.
25 (C)И ще сключа с тях завет за мир и ще премахна от страната лютите зверове, тъй че безопасно ще живеят в степта и ще спят в горите.
26 (D)Ще даря тям и на околностите на Моя хълм благословение и ще пращам овреме дъжд; това ще бъдат дъждове на благословия.
27 (E)И полското дърво ще дава своя плод, и земята ще дава своите произведения; и те ще бъдат безопасни на земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога скъсам връзките на ярема им и ги освободя от ръцете на техните потисници.
28 (F)Те не ще бъдат вече плячка за народите, и полските зверове не ще ги ядат; те ще живеят безопасно, и никой не ще ги заплашва.
29 (G)И ще произведа у тях славно садище, вече не ще загиват от глад на земята и не ще търпят срам от народите.
30 И ще познаят, че Аз, техен Господ Бог, съм с тях, и че те, дом Израилев, са Мой народ, казва Господ Бог,
31 (H)и че вие сте Мои овци, овци на Моето паство; вие сте човеци, пък Аз съм ваш Бог, казва Господ Бог.
8 (A)А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2 (B)и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
3 (C)Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.
4 Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона
5 (D)и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“.
6 (E)А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.
7 Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.
8 (F)Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, –
9 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, – защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.
10 (G)Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
11 (H)И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,
12 (I)понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.
13 Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.
38 (A)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.
41 Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.