Book of Common Prayer

Алилуия.

105 ^(A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.

^2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?

^3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.

^4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,

^5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.

^6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.

^7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.

⁸ Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.

^9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,

^10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.

^11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.

¹² И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.

^13 (K)Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;

^14 (L)увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.

¹⁵ И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.

^16 (M)И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.

^17 (N)Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.

¹⁸ И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.

^19 (O)Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;

^20 (P)и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.

²¹ Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,

²² дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.

^23 (Q)И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.

^24 (R)И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;

^25 (S)и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.

^26 (T)И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,

²⁷ да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.

^28 (U)Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,

²⁹ и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.

^30 (V)Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.

^31 (W)И това му се сметна за праведност в род и род довеки.

^32 (X)И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,

³³ защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.

^34 (Y)Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,

^35 (Z)но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;

^36 (AA)служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,

^37 (AB)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;

³⁸ проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;

³⁹ оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.

^40 (AC)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие

⁴¹ и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.

⁴² Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.

⁴³ Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.

⁴⁴ Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,

^45 (AD)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;

⁴⁶ и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.

^47 (AE)Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!

^48 (AF)Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

18 И биде към мене слово Господне:

^2 (A)защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: „бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха“?

³ Жив съм Аз! казва Господ Бог, – занапред не ще говорят тая пословица в Израиля.

^4 (B)Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.

¹⁹ Вие казвате: „защо пък синът не носи вината на баща си?“ – Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив.

^20 (A)Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава.

^21 (B)И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре.

^22 (C)Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив.

^23 (D)Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам – той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?

^24 (E)И праведник, ако отстъпи от своята правда и постъпва неправедно, ако върши всички тия гнусотии, що върши беззаконник, ще бъде ли жив? Всички негови добри дела, каквито е вършил, не ще бъдат спомнени: поради беззаконието си, що е вършил, и поради греховете си, с които е грешил, той ще умре.

^25 (F)Но вие казвате: „не е прав пътят Господен“. Послушайте, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища неправи?

²⁶ Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил.

²⁷ И беззаконник, ако се обръща от беззаконието си, що е вършил, и извършва съд и правда, – ще върне душата си към живот.

^28 (G)Защото той е видял и се е отвърнал от всички свои престъпления, каквито е вършил; той ще бъде жив, не ще умре.

²⁹ А домът Израилев казва: „не е прав пътят Господен!“ Моите ли пътища са неправи, доме Израилев? Не са ли вашите пътища неправи?

^30 (H)Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка.

^31 (I)Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев?

^32 (J)Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се – и живейте!

^18 (A)А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,

^19 (B)защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.

²⁰ И доколкото това ставаше не без клетва

^21 (C)(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“),

^22 (D)дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.

²³ Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;

²⁴ а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.

^25 (E)Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

^26 (F)Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,

^27 (G)Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.

^28 (H)Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

^25 (A)И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

²⁶ А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

^27 (B)Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.

^28 (C)Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

²⁹ Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

³⁰ Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

^31 (D)Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.

³² Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

³³ Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,

³⁴ и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

³⁵ А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

³⁶ И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

³⁷ Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.