Book of Common Prayer
(Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.)
93 (A)Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
2 Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
3 Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
4 (B)Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
5 (C)тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
6 (D)вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
7 (E)и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
8 Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
9 (F)Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
11 (G)Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
12 (H)Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
13 за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
14 (I)Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
15 Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
16 Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
17 Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
18 Когато казвах: ногата ми се колебае, – Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
19 Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.
20 Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
21 (J)На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е моя защита и Бог мой – твърдиня на моето прибежище,
23 и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.
(Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
96 (A)Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
2 (B)Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
4 (C)Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
6 (D)Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
7 (E)Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове![a]
8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
9 (F)защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
10 (G)Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
11 (H)Светлина свети над праведника, и на правите по сърце – веселие.
12 (I)Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
10 (F)Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 (G)Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 (H)А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18 (I)Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 (J)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (K)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 (L)Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
26 (M)В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 (N)Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за
15 в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.
16 (A)И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.
4 (B)А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения
2 чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест,
3 които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината.
4 Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение,
5 понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.
24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
31 (A)Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,
32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.
33 (B)Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
34 (C)Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.