Book of Common Prayer
70 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,
2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
3 (B)Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
4 (C)Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
5 (D)защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
6 (E)На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
7 (F)За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
8 (G)Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
9 (H)Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
11 думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.
12 (I)Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
13 (J)Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.
17 (K)Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
18 (L)И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.
19 (M)Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
20 (N)Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
21 (O)Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
22 (P)И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
За Соломона. (Псалом Давидов.)
71 (Q)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 (R)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 (S)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;
4 (T)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –
5 (U)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 (V)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада[a], като капки, оросяващи земята;
7 (W)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 (X)той ще владее от море до море и от реката[b] до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 (Y)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 (Z)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 (AA)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
15 (AB)и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16 (AC)ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17 (AD)неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му[c]; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18 (AE)Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19 (AF)благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
74 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
2 (A)Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
3 „Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.
4 (B)Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете ѝ.“
5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
8 (C)но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
9 (D)защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
11 (E)ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
14 (A)Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2 (B)Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3 Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4 (C)Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5 Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6 (D)Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 (E)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.
9 (F)Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10 (G)А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11 (H)Защото писано е: „жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога“.
12 (I)И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
26 (A)И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.