Book of Common Prayer
Молитва Давидова.
16 (A)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 (B)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 (C)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 (D)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 (E)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 (F)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
1-2 (G)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (H)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (I)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (J)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (K)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (L)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12 (M)И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14 (N)Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17 (O)Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20 (P)Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21 (Q)Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
28 (R)защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
29 (S)Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30 (T)С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31 (U)Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32 (V)Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34 (W)прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35 (X)учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37 (Y)Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41 (Z)Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42 (AA)те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
43 (AB)разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44 (AC)Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (AD)Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48 (AE)Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50 (AF)Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
Алилуия.
134 (A)Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
2 които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
3 (B)Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
4 (C)защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
5 Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
6 (D)Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
7 (E)издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
8 (F)Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
9 прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
10 (G)порази много народи и изтреби силни царе:
11 (H)Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
12 и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
13 Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
14 Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
15 (I)Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
16 (J)имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
17 имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
18 (K)Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
19 Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
20 Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
21 (L)Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.
(Алилуия.)
135 (M)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 (N)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 (O)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 (P)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 (Q)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 (R)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 (S)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 (T)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 (U)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 (V)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 (W)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 (X)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 (Y)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19 (Z)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 (AA)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 (AB)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
3 (A)Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
2 и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3 И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
4 Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:
5 (B)щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
6 а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.
7 Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
9 (C)Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!
10 (D)Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
11 а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
12 (E)Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.
13 Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.
14 Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
15 (F)Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“
16 (G)Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.
17 (H)Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
18 (I)Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.
3 (A)Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
2 (B)Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
3 (C)И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4 (D)Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
5 (E)И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
6 Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 (F)Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
8 (G)Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
9 (H)Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10 Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
15 Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, –
16 (A)Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
17 (B)Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.
18 Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.
19 (C)А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,
20 прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.
21 (D)А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,
22 и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.