Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
31 Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
32 Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни,
33 пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
34 (A)Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
35 (B)Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
36 Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
37 (C)Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава,
38 (D)и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, – ти си тая златна глава!
39 После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.
40 А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.
41 А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.
42 И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.
43 (E)А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.
44 (F)И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно,
45 понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!“
46 (G)Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;
47 (H)и каза царят на Даниила: „наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!“
48 Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.
49 Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.
18 (A)Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19 (B)Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20 (C)И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21 Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22 Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23 (D)Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И това е обещанието, което Сам ни обеща – вечният живот.
26 Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27 (E)И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28 И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29 Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
3 А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния,
2 при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.
3 (A)И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,
4 (B)както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;
5 всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;
6 (C)и всяка плът ще види спасението Божие“.
7 (D)Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8 (E)Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
9 (F)И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.
10 И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?
11 (G)Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 (H)Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?
13 А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
14 Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.