Book of Common Prayer
Божият завет с Давид и скърбите на Израил
89 (A)Поучение на Етан Езраева[a].
Господи, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 (B)Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 (C)Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 (D)Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 (E)И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 (F)Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните[b] кой може да се уподоби на Господа?
7 (G)Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 (H)Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 (I)Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 (J)Ти си съкрушил Египет[c] като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 (K)Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 (L)Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 (M)Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 (N)Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 (O)защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
19 (P)Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран от народа.
20 (Q)Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 (R)Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.
22 (S)Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият[d] на нечестие ще го наскърби.
23 (T)Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.
24 (U)А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 (V)Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му – над реките.
26 (W)Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
27 (X)При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 (Y)Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 (Z)Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му – като дните на небето.
30 (AA)Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят[e] наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми –
32 (AB)тогава ще накажа[f] с тояга престъпленията им
и с бич – беззаконията им;
33 (AC)но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша[g] завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 (AD)За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,
36 (AE)че потомството му ще трае довека
и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 (AF)Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него и си му се разгневил.
39 (AG)Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил[h] си короната му до земята.
40 (AH)Разрушил си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
41 (AI)Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си обърнал острието на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 (AJ)Направил си да престане блясъкът му
и си тръшнал престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 (AK)Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 (AL)Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всички човешки синове!
48 (AM)Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 (AN)Къде са предишните Твои милости, Господи,
които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 (AO)Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 (AP)с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 (AQ)Благословен да бъде Господ до века.
Амин и амин!
10 (A)И когато известиш на този народ всички тези думи и те ти кажат: Защо Господ е изрекъл това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и какъв грехът ни, който сме извършили против Господа, нашия Бог?
11 Тогава да им отвърнеш:
Понеже бащите ви Ме изоставиха, казва Господ,
и последваха други богове,
служиха им и им се поклониха,
а Мен изоставиха и закона Ми не опазиха;
12 (B)а и вие постъпихте още по-лошо от бащите си,
защото ходите всеки според упоритостта
на нечестивото си сърце
и не слушате Мене;
13 (C)затова ще ви изхвърля от тази страна
в страна, която не сте познавали – нито вие, нито бащите ви;
и там денем и нощем ще служите на други богове;
понеже няма да покажа милост към вас.
Предстоящо наказание на Юдея и възстановяване
14 (D)Затова, ето, идват дни, казва Господ,
когато няма вече да кажат: Заклевам се в живота на Господа,
Който изведе израилтяните от Египетската земя!,
15 (E)а: Заклевам се в живота на Господа,
Който изведе израилтяните от северната земя
и от всички страни, където ги беше изгонил!
И Аз ще ги върна пак в страната им,
която дадох на бащите им.
16 (F)Ето, ще пратя за много рибари,
казва Господ, и ще ги изловят;
и след това ще пратя за много ловци
и ще ги гонят от всяка планина
и от всеки хълм, и от дупките на канарите.
17 (G)Защото очите Ми са върху всичките им пътища;
те не са скрити от лицето Ми,
нито беззаконието им е скрито от очите Ми.
18 (H)И най-напред ще им въздам двойно
за беззаконието и греха им,
защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си
и с мерзостите си напълниха наследството Ми.
19 (I)Господи, сило моя и крепост моя,
прибежище мое в скръбен ден!
При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята
и ще кажат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи,
суета и безполезни работи.
20 (J)Да си направи ли човек богове,
които все пак не са богове?
21 (K)Затова, ето, ще ги направя този път да познаят –
ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми;
и те ще познаят, че името Ми е Йехова.
Вярващият в Исус Христос – свободен от Закона
7 Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?
2 (A)Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.
3 (B)И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.
4 (C)И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 (D)Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;
6 (E)но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Човекът под властта на греха
7 (F)Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“
8 (G)Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 (H)намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт.
11 (I)Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12 (J)Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра.
Нахранването на пет хиляди души
6 (A)След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т.е. Тивериадското езеро[a].
2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.
3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.
4 (B)А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 (C)Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора?
6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)
7 (D)Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
9 (E)Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 (F)И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.
14 (G)Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.
15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.