Book of Common Prayer
1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (A)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (B)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (C)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (D)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 (E)До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 (F)само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 (G)защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 (H)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 (I)аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 (J)„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 (K)Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 (L)ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
136 (A)При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5 (B)Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7 (C)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9 (D)Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
13 (A)Тъй ми рече Господ: иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но във вода го не туряй.
2 И аз купих пояс, както рече Господ, и препасах кръста си.
3 И биде към мене слово Господне втори път, и ми бе казано:
4 вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина.
5 Аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.
6 А като се изминаха много дни, Господ ми каза: стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти бях заповядал да скриеш там.
7 И аз дойдох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, дето го бях скрил, и ето – поясът беше развален и станал за нищо негоден.
8 И биде към мене слово Господне:
9 (B)тъй казва Господ: така ще сломя гордостта на Иуда и голямата гордост на Иерусалим.
10 (C)Тоя негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, живее по упорството на сърцето си и ходи след други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като тоя пояс, който е за нищо негоден.
11 (D)Защото, както поясът прилепва о кръста на човека, така и Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Иудин дом, казва Господ, за да бъдат Мой народ и Моя слава, хвала и украшение, но те не послушаха.
12 И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
13 (A)и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата.
14 (B)Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
15 (C)Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16 (D)Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?
17 Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
18 (E)А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
19 Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
21 (F)А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
22 Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен.
23 (G)Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
47 (A)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
54 (B)Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
56 (C)Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?
58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.