Book of Common Prayer
Бог е съдия
75 За първия певец, по „Не разорявай!“[a], Асафов псалом. Песен.
Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явяването на името Ти;
разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време,
аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
аз закрепвам стълбовете ѝ. (Села.)
4 (A)Казах на надменните: Не постъпвайте надменно,
и на нечестивите: Не издигайте рог;
5 не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;
7 (B)а Бог е съдията;
един Той унижава, а друг издига.
8 (C)Защото в ръката на Господа има чаша и виното се пени;
тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива;
и даже дрождето му ще прецедят
и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.
10 (D)И ще отсека всички рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.
Бог е победител
76 (E)За първия певец, на струнни инструменти, Асафов псалом. Песен.
Познат е Бог в Юдея;
в Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.
3 (F)Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката. (Села.)
4 (G)Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.
5 (H)Коравосърдечните бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 (I)От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.
7 (J)Ти, самият Ти си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 (K)Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,
9 (L)когато Бог стана да съди,
за да спаси всички кротки на земята. (Села.)
10 (M)Наистина човешката ярост ще се превърне в хвала към Тебе;
с остатъка от яростта ще се опашеш.
11 (N)Обричайте се и изпълнявайте оброците си на Господа, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 (O)Той снишава гордостта на князете,
страшен е за земните царе.
Господ е Пастир мой
23 (A)Давидов псалом.
Господ е Пастир мой;
няма да остана в нужда.
2 (B)На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.
3 (C)Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.
4 (D)Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.
5 (E)Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома Господен.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Давидов псалом.
Господ е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
Господ е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?
2 (B)Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.
3 (C)Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.
4 (D)Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся –
да живея в дома Господен през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на Господа
и да Го търся в храма Му.
5 (E)Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.
6 (F)И сега главата ми ще се издигне
над неприятелите ми, които ме обкръжават;
и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,
ще пея, да! Ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам;
смили се също над мен и ми отговори.
8 (G)Когато Ти каза: Търсете лицето Ми,
моето сърце Ти каза:
Лицето Ти ще търся, Господи.
9 (H)Да не скриеш от мене лицето Си;
да не отхвърлиш с гняв слугата Си;
Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля
и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 (I)защото баща ми и майка ми са ме оставили;
Господ обаче ще ме прибере.
11 (J)Научи ме, Господи, на пътя Си
и ме води по равна пътека поради онези, които ме причакват.
12 (K)Да не ме предадеш на волята на противниците ми;
защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мене,
които дишат насилие.
13 (L)Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни
в земята на живите – бих премалял.
14 (M)Чакай Господа;
дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай Господа.
3 (A)А вие, синове на магьосница,
рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4 С кого се подигравате?
Против кого сте отворили широко уста и изплезили език?
Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,
5 (B)вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете,
под всяко зелено дърво,
които колите децата в деретата,
под разцепените скали?
6 Делът ти е между камъчетата на потоците;
те, те са твое наследство
и на тях си изливала възлияния,
принасяла си хлебен принос.
Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?
7 (C)На висока и издигната планина си сложила леглото си
и там си се изкачвала да принасяш жертва.
8 (D)Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си;
защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила;
разширила си леглото си и си се съгласила с тях;
обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
9 (E)Отишла си и при царя с помади
и си умножила ароматите си,
пратила си далеч посланиците си
и си се унизила дори до преизподнята.
10 (F)Уморила си се от дългия път,
но пак не си казала: Няма надежда;
намерила си съживление на силата си,
затова не си примряла.
11 (G)И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш
и да не си спомниш за Мене,
нито да Ме съхраняваш в сърцето си?
Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време,
понеже ти не се убоя от Мене?
12 Аз ще изявя правдата ти;
а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.
Бог обещава помощ и изцеление
13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти;
но вятърът ще ги отнесе всички,
един лъх ще ги помете;
а който уповава на Мене, ще владее земята
и ще придобие святия Мой хълм.
25 (A)Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
26 (B)Да не ставаме тщеславни, един друг да не се дразним и да не си завиждаме един на друг.
Отношението на християните един към друг
6 (C)Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.
2 (D)Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон.
3 (E)Защото ако някой мисли себе си да е нещо, а не е нищо, той мами себе си.
4 (F)Но всеки нека изпитва своите дела и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5 (G)защото всеки има да носи своя си товар.
6 (H)А този, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.
7 (I)Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.
8 (J)Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
9 (K)Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
10 (L)И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
Излекуването на бесноватия младеж
14 (A)И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 (B)И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 (C)И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 (D)А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 (E)И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.