Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
72 (A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
54 (A)Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.
2 Разшири мястото на шатрата си, разпусни покривите на жилищата си; недей се стеснява, – продължи въжата си и заякчи колците си;
3 (B)защото ти ще се разпростреш надясно и наляво, и потомството ти ще завладее народи и ще насели опустошените градове.
4 (C)Не бой се, защото няма да бъдеш посрамена; не се смущавай, защото няма да бъдеш поругана: ще забравиш посрамата на младостта си и няма вече да си спомняш безчестието на вдовството си.
5 (D)Защото твоят Творец е твой съпруг; Господ Саваот е името Му, и твой изкупител е Светият Израилев; Той ще се нарече Бог на цяла земя.
6 (E)Защото Господ те вика като жена, напусната и скърбяща духом, и като жена на младини, която е била отхвърлена, казва Бог твой.
7 (F)За малко време те оставих, но с голяма милост ще те прибера.
8 (G)В пламъка на гнева скрих от тебе лицето Си за кратко време, но с вечна милост ще те помилувам, казва твоят Изкупител Господ.
9 (H)Защото това за Мене е като водите Ноеви; както се заклех, че водите Ноеви няма вече да дойдат на земята, тъй се заклех да ти се не гневя, нито да те укорявам.
10 (I)Планини ще се поместят, и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати, казва милуващият тебе Господ.
11 Горкана, подхвърлена от буря, безутешница! Ето, Аз ще положа твоите камъни върху рубин и ще направя твоите основи от сапфири;
12 (J)и ще направя твоите прозорци от рубини и твоите порти – от бисер, а цялата ти ограда – от драгоценни камъни.
13 (K)И всички твои синове ще бъдат научени от Господа, и голям мир ще има между синовете ти.
14 Ти ще се утвърдиш с правда, далеч ще бъдеш от угнетение, понеже няма за какво да се боиш, далеч и от ужас, понеже той няма да се приближи до тебе.
15 Ето, ще се въоръжат против тебе, но това не е от Мене; който и да се въоръжи против тебе, ще падне.
16 Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и произвежда сечиво за твоята работа, – и Аз създавам губител, който да изтребва.
17 (L)Ни едно оръдие, направено против тебе, не ще има успех; и всеки език, който би се борил с тебе на съд, – ти ще обвиниш. Това е наследието на рабите Господни, тяхното оправдание от Мене, казва Господ.
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
22 (A)Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23 (B)Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.
24 (C)Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26 (D)а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27 (E)Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.
28 (F)Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29 (G)Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30 (H)А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31 (I)И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
11 (A)И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
15 (B)А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
18 (C)Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
21 И рече им: как не разбирате?
22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.
23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.