Book of Common Prayer
(Алилуия.)
113 (A)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (B)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (C)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (D)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (E)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (F)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (G)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (H)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (I)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (J)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (K)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (L)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (M)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (N)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (O)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (P)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
Песен на възлизане.
122 (A)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (B)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (C)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
20 (A)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
21 И отиде мъж ѝ Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).
22 Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.
23 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.
24 А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.
25 (B)(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,
26 и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;
27 за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;
28 и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
14 (A)понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
15 (B)защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
16 (C)Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
17 (D)Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
18 (E)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
19 (F)Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
20 защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
21 с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.