Book of Common Prayer
Псалом на Асафа.
49 (A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
49 (A)Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2 (B)и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3 (C)и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, – в Тебе ще се прославя.
4 Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог.
5 И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.
6 (D)И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
7 (E)Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят – и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
8 (F)Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9 (G)да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10 (H)не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
11 (I)И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12 Ето, едни ше дойдат отдалеч; и ето – едни от север и от морето, а други – от земя Синим.
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 (A)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (B)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 (C)обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17 (D)Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 (E)чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20 (F)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 (G)Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
13 (A)изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.
14 (B)Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.
15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.
16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.
17 (C)Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.
18 (D)Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.
19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.
20 (E)Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,
22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.
23 И закле ѝ се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство.
24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.
25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ѝ откаже.
27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.
28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.
29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.