Book of Common Prayer
Величието на Царя и красотата на невястата Му
45 За първия певец, по Криновете[a], псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 (A)Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.
3 (B)Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 (C)и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.
6 (D)Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 (E)Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 (F)На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.
9 (G)Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 (H)Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;
11 (I)така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.
12 (J)И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 (K)Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.
14 (L)Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени –
15 с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.
16 (M)Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 (N)Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
Бог е най-великият Цар
47 (A)За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с тържествен глас.
2 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар е над цялата земя.
3 (C)Покори племена под нас
и народи под краката ни.
4 (D)Избра за нас наследството ни,
превъзходната земя на Яков, когото възлюби. (Села.)
5 (E)Възлезе Бог с възклицание,
Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте.
7 (F)Защото Бог е Цар на цялата земя;
пейте с разбиране.
8 (G)Бог царува над народите;
Бог седи на святия Си престол.
9 (H)Началниците на племената се събраха,
за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога,
Който е превъзвишен.
Божият град Сион
48 (I)Псаломска песенза Кореевите синове.
Велик е Господ; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.
2 (J)Красив по възвисеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион, където по северните му страни
е градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 (K)Защото, ето, царете се събраха;
всички преминаха.
5 Те, като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се в бяг.
6 (L)Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.
7 (M)С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 (N)Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог,
който Бог и довека ще утвърди. (Села.)
9 (O)Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
сред Твоя храм.
10 (P)Според името Ти, Боже,
е и хвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдейските дъщери
заради Твоите справедливи отсъждания.
12 Обиколете Сион и го обходете;
пребройте кулите му;
13 обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му,
за да го разказвате на поколението след вас.
14 (Q)Защото Този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи дори до смърт.
12 (A)Чуй Ме, Якове, и ти, Израилю, когото Аз призовах:
Аз съм същият – Аз съм първият и Аз съм последният.
13 (B)Да! Моята ръка основа земята
и десницата Ми разпростря небето;
когато ги извикам, те всички се представят.
14 (C)Съберете се, всички вие, и чуйте:
Кой от тях е възвестил това?
Онзи, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон
и мишцата му ще бъде над халдейците.
15 (D)Аз, Аз говорих, да! Призовах го;
доведох го; и пътят му ще благоуспее.
16 (E)Приближете се към Мене, чуйте това;
отначало не съм говорил скришно;
откакто стана това, Аз бях там;
и сега ме прати Господ Йехова и Духът Му.
17 (F)Така казва Господ, Изкупителят ти, Святият Израилев:
Аз съм Господ, твоят Бог,
Който те учи за ползата ти,
Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.
18 (G)Дано би послушал ти заповедите Ми!
Тогава мирът ти щеше да бъде като река
и правдата ти – като морските вълни;
19 (H)потомството ти щеше да бъде като пясъка
и рожбите на чреслата ти – като зърната му;
името му не би се унищожило,
нито би се изтребило отпред Мен.
20 (I)Излезте от Вавилон, бягайте от халдейците;
с възклицателен глас прогласете, проповядвайте това,
разгласете го до края на земята;
кажете: Господ изкупи слугата Си Яков.
21 (J)И те не жадуваха, когато ги водеше през пустините;
Той направи да изтекат за тях води от скалата,
още разцепи канарата и потекоха води.
18 Тогава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 (A)а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат.
20 (B)А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.
21 (C)После дойдох в областите на Сирия и Киликия.
22 (D)И лично още не бях познат на Христовите църкви в Юдея,
23 а само бяха слушали, че онзи, който някога ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
Апостолският събор
2 (E)Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2 (F)А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 (G)Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже.
4 (H)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят –
5 (I)пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6 (J)А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7 (K)а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните
8 (L)(защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),
9 (M)и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10 (N)Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.
Исус отново в Назарет
6 (A)И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.
2 (B)И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 (C)Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 (D)А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 (E)И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 (F)И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
Изпращането на дванадесетте ученици
7 (G)И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 (H)но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 (I)И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 (J)А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 (K)Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.