Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов.
Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
4 (A)които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи,
5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
6 (B)Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
7 (C)Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
9 (D)с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
10 (E)И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
11 (F)А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
(Псалом Давидов.)
98 (A)Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
2 Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
3 (B)Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
4 (C)И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
5 (D)Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
6 (E)Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
7 (F)В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
9 (G)Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
47 (A)Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна.
2 (B)Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки:
3 (C)твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля.
4 (D)Нашият Изкупител – името Му е Господ Саваот – е Светият Израилев.
5 Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.
6 (E)Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго.
7 (F)И си казваше: „вечно ще бъда господарка“, а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле.
8 (G)Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: „аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца“.
9 (H)Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото – загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии.
10 (I)Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: „никой ме не види“. Твоята мъдрост и твоето знание – те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: „аз съм, и няма никоя освен мене“.
11 И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.
12 Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би – ще си помогнеш, може би – ще устоиш.
13 Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.
14 (J)Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.
15 Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.
19 (A)И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20 (B)който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21 (C)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 (D)нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25 (E)като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
26 (F)Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27 (G)а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28 (H)Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30 (I)Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.
31 (J)Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда[a], която има пет притвора;
3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи,
9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
10 (A)Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.
17 (B)А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.
18 (C)Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.