Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
25 Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
2 (A)Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
3 защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
4 (B)с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
5 (C)намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
6 (D)ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
7 за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
8 (E)Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
9 Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
10 в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
11 Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
12 (F)Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3 (A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
6 (B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9 (C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16 (F)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.
19 (G)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21 (H)Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“
26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“
28 (I)Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;
29 (J)седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
30 (K)причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
31 (L)прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;
32 (M)дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“
33 (N)Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?
35 (O)Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
36 (P)Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
37 (Q)Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.
Давидова песен.
15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
6 (A)Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;
7 (B)защото, кой е като Мене? Нека той разкаже, да разгласи и поред да Ми представи всичко от онова време, когато устроих древния народ, или нека разгласят онова, що настъпва и което ще бъде.
8 (C)Не бойте се и не се плашете: нали отдавна ти възвестих и предсказах? И вие сте Мои свидетели. Има ли бог освен Мене? Не, друга твърдиня никаква не зная.
21 Помни това, Иакове и Израилю, за щото ти си Мой раб; Аз те образувах; Мой раб си ти, Израилю, не Ме забравяй.
22 (A)Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове – като облак; обърни се към Мене, защото Аз те изкупих.
23 (B)Тържествувайте, небеса, защото Господ направи това. Ликувайте, дълбини земни; шумете от радост, планини, гора и всички дървета в нея; защото Господ изкупи Иакова и ще се прослави в Израиля.
4 (A)И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,
2 с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
3 и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.
4 (B)Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;
5 един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,
6 (C)един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.
7 (D)А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.
8 (E)Затова е и казано: „като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците“.
9 А „възкачи се“ що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?
10 Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.
11 (F)И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
12 за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
13 (G)докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,
14 та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
15 (H)а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос,
16 от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов.
7 (A)А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,
8 Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.
9 И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;
10 понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.
11 (B)И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!
12 Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.
13 После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
14 (C)И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
15 и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
16 (D)и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
17 Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма;
18 Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
19 и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.