Book of Common Prayer
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
(Алилуия.)
149 (H)Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
2 (I)Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
3 Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,
4 (J)защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
5 (K)Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
6 (L)Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
7 (M)за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни,
9 (N)да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
(Алилуия.)
150 (O)Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
2 Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
3 (P)Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
4 (Q)Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.
5 Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
6 (R)Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.
(Алилуия.)
114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 (A)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (B)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 (C)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 (D)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 (E)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
(Алилуия.)
115 (F)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 (G)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?
4 (H)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 (I)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 (J)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.
8 (K)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
14 Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев; за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
15 (A)Аз съм Господ, ваш Светия, Творец на Израиля, ваш Цар.
16 (B)Тъй казва Господ, Който отвори в морето път, в буйни води – пътека,
17 Който изведе колесници и коне, войска и сила; всички легнаха наедно, не станаха; угаснаха, като фитил изтляха.
18 (C)Но вие си не спомняте прежното и за старото не помисляте.
19 (D)Ето, Аз правя нещо ново; ей-сега ще се яви; нима и това не искате да знаете? ще прокарам път през степи, реки – през пустиня.
20 Полски зверове ще Ме прославят, чакали и камилски птици, защото ще дам вода в пустини, реки – в сухи степи, за да поя избрания Мой народ.
21 Тоя народ създадох за Себе Си; той ще разглася славата Ми.
22 (E)А ти, Иакове, не си Ме призовавал; ти, Израилю, не си се трудил за Мене.
23 Не си Ми принасял своите агнета за всесъжение, нито си Ме почитал с жертвите си. Не съм те карал да Ми служиш с хлебни приноси и не съм те отегчавал с тамян.
24 (F)Не си Ми купувал със сребро благовонна тръст, нито си Ме насищал с тлъстина от жертвите си; но с твоите грехове си Ме затруднявал; с твоите беззакония си Ме отегчавал.
25 (G)Аз, Аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена.
26 Припомни Ми; ще се съдим; говори, за да се оправдаеш.
27 Твоят праотец съгреши, и твоите ходатаи отстъпиха от Мене.
28 Затова предстоятелите на светилището лиших от свещенство, Иакова предадох на заклятие и Израиля – на поругание.
44 (H)А сега слушай, Иакове, рабе Мой, и ти, Израилю, когото Аз избрах.
2 (I)Тъй казва Господ, Който те създаде и те образува, Който ти помага от майчина утроба: не бой се, рабе Мой Иакове, и възлюбени (Израилю), когото Аз избрах;
3 (J)защото ще излея вода върху жадуващото, и потоци върху изсъхналото; ще излея Духа Си върху твоето племе и благословението Си – върху твоите потомци.
4 (K)И ще растат между трева като върби край водни потоци.
5 (L)Един ще каже: „аз съм Господен“, друг ще се назове с името на Иакова; а друг ще напише с ръката си: „аз съм Господен“, и ще се нарече с името Израилево.
17 (A)Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18 та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19 (B)която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20 (C)където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
7 (D)Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,
3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.
4 Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.
5 (E)Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.
6 (F)Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.
7 Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8 Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35 (A)Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
41 И още по-много народ повярва поради словото Му.
42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.