Book of Common Prayer
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (J)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (K)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (L)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (M)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (N)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
Алилуия.
111 (A)Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
2 (B)Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
3 (C)Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
4 (D)В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
5 (E)Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
6 (F)Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
7 (G)От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
8 (H)Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
9 (I)Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
10 (J)Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
Алилуия.
112 (K)Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
2 (L)Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
3 (M)От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
4 (N)Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
5 (O)Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
7 (P)из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
8 (Q)за да го постави с князете, с князете на народа му;
9 (R)неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
(Алилуия.)
113 (S)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (T)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (U)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (V)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (W)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (X)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (Y)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (Z)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (AA)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (AB)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (AC)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (AD)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (AE)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (AF)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (AG)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (AH)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
40 (A)Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог;
2 (B)говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове.
3 (C)Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог;
4 (D)всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки;
5 (E)и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това.
6 (F)Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? – Всяка плът е трева, и всичката ѝ красота е като полско цвете.
7 Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева.
8 (G)Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.
9 Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог!
10 (H)Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му – с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му.
11 (I)Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците.
1 (A)Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 (B)в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 (C)и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 (D)и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 (E)Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?
6 (F)Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.
7 (G)За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;
8 (H)а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9 (I)Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.
10 (J)И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11 (K)те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.
1 (A)В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 (B)Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 (C)И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 (D)Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
29 (A)На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.
30 Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31 (B)Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32 (C)И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33 Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34 И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.