Book of Common Prayer

68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.

^2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).

^3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.

⁴ Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).

^5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.

⁶ Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.

⁷ Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,

⁸ защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.

⁹ Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,

^10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;

¹¹ и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;

¹² и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;

^13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.

^14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;

^15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;

¹⁶ да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.

¹⁷ Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;

^18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;

¹⁹ приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.

^20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.

^21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.

^22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.

^23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;

²⁴ да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;

²⁵ излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;

^26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,

^27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.

^28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;

^29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.

³⁰ Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.

³¹ Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,

³² и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.

^33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,

^34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.

^35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;

^36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;

³⁷ потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

Псалом Асафов.

72 ^(A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!

² Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –

^3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,

⁴ защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;

⁵ за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.

⁶ Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;

^7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;

⁸ на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;

^9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.

¹⁰ Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша

^11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“

¹² И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.

^13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,

¹⁴ и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?

¹⁵ Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.

¹⁶ И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,

¹⁷ докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.

^18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.

^19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!

^20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.

²¹ Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,

^22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.

^23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;

²⁴ Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.

^25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.

^26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.

^27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.

^28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

^10 (A)Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,

^11 (B)и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

^12 (C)И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът ѝ стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.

^13 (D)И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;

^14 (E)и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;

^15 (F)и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

¹⁶ Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

^17 (G)И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

^18 (H)И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

^19 (I)И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил^[a]; а предишното име на тоя град беше Луз.

^20 (J)И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²¹ и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, –

^22 (K)то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

^13 (A)Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;

¹⁴ защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.

¹⁵ И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;

^16 (B)но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

^17 (C)С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,

^18 (D)за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“;

¹⁹ защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.

^20 (E)С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.

^21 (F)С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и „се поклони на върха на жезъла му“.

^22 (G)С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.

⁷ Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.

^8 (A)Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.

^9 (B)Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

¹⁰ Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

^11 (C)Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;

¹² а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.

¹³ Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

^14 (D)Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.

¹⁵ Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.

^16 (E)Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

^17 (F)Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.