Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов.
Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
4 (A)които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи,
5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
6 (B)Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
7 (C)Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
9 (D)с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
10 (E)И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
11 (F)А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
(Псалом Давидов.)
98 (A)Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
2 Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
3 (B)Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
4 (C)И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
5 (D)Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
6 (E)Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
7 (F)В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
9 (G)Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
6 (A)Ридайте, защото денят Господен е близък, – иде като разрушителна сила от Всемогъщия.
7 Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи.
8 (B)Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
9 (C)Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците ѝ.
10 (D)Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.
11 Аз ще накажа света за злото, и нечестивците – за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите;
12 ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете – по-скъпи от офирско злато.
13 Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.
18 (A)Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,
19 (B)и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече,
20 (C)защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“.
21 (D)И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“.
22 (E)Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,
23 (F)към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,
24 (G)и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата.
25 (H)Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,
26 (I)Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“.
27 (J)Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.
28 (K)И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,
29 (L)защото нашият Бог е огън, който изтребя.
22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.
23 А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;
24 защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.
26 (A)И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 (B)Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.
28 (C)Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 (D)Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.
30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.