Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2 (G)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5 (H)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 (I)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 (J)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 (K)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
10 (L)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 (M)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 (N)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 (O)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 (P)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 (Q)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 (R)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 (S)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 (T)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 (U)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 (V)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 (W)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 (X)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 (Y)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
Алилуия.
110 (A)Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
2 (B)Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
3 (C)Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
4 Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
5 (D)Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
6 (E)Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
7 (F)Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
8 твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
9 (G)Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
10 (H)Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
(Алилуия.)
116 (A)Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
2 (B)защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.
(Алилуия.)
117 (C)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
2 Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
3 Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
4 Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
5 (D)В утеснението си викнах към Господа, – и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
6 (E)Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
7 (F)Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
8 (G)По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек,
9 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
11 (H)обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
12 (I)Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
13 Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
14 (J)Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
15 Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
16 Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!
17 (K)Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
18 (L)Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
19 (M)Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
20 Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
21 Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
22 (N)Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа, и е дивно в очите ни.
24 Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
25 О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!
26 (O)Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
29 (P)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
17 (A)След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18 (B)Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
19 но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
20 (C)По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
21 А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
22 (D)Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
23 И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25 Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
26 (E)„иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
27 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
28 И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
29 Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
30 Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
31 като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.
37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
38 (A)И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
44 (B)вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
45 (C)Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 (D)И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
48 (E)и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 (F)А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 (G)Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.