Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
108 Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.
6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;
10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
1-2 (A)Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 (B)С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5 (C)Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 (D)Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 (E)Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 (F)Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 (G)Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 (H)Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 (I)Лъвчетата бедствуват[a] и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (J)Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 (K)нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 (L)Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 (M)Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 (N)Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 (O)Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 (P)Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23 (Q)Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
11 (A)Призори ще загине царят Израилев! Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.
2 Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани.
3 (B)Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам.
4 Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов, Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.
5 Няма да се върне той в Египет; но Асур – той ще му бъде цар, защото те не поискаха да се обърнат към Мене.
6 И ще падне меч върху града му, ще унищожи неговите защитници и ще ги погълне за техните замисли.
7 Народът Ми упорствува в отцепването си от Мене, и макар да го призовават към възвишено, той се не издига единодушно.
8 (C)Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!
9 (D)Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек; сред тебе е Светият; Аз няма да вляза в града.
17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се
18 (A)и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 (B)и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
21 (C)И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.
22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
27 (A)Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
29 (B)На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
31 (C)И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35 (D)Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
36 (E)И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
37 (F)Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38 (G)давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.