Book of Common Prayer
Псалом (Давидов).
97 (A)Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
2 (B)Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
3 (C)Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
4 (D)Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
5 (E)пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
6 при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
7 Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
8 (F)да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
9 (G)пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите – вярно.
Хвалебен псалом (Давидов).
99 (A)Възкликнете Господу, цяла земьо!
2 Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
3 (B)Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови – Негов народ и овци от Неговото паство.
4 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори – с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
5 (C)защото Господ е благ: Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.
Псалом Давидов.
100 (D)Милост и съд ще възпявам; Тебе, Го-споди, ще пея.
2 (E)Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
3 (F)Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
4 (G)Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
6 (H)Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
(Хвалебна песен Давилова.)
94 (A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
8 „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“
(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
95 (I)Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му;
4 (J)защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 (K)Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
6 (L)Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
7 (M)Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 (N)Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 (O)Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 (P)пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
4 (A)Чуйте словото Господне, синове Израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята.
2 Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха, и кръвнина върви след кръвнина.
3 (B)Затова ще се разплаче тая земя, и ще изнемощеят всички, които живеят на нея, с полските зверове и небесните птици; дори и морските риби ще загинат.
4 (C)Но никой да не спори, никой да не изобличава другиго; и твоят народ е като ония, които спорят със свещеника.
5 Ти ще паднеш денем; с тебе и пророкът ще падне нощем, и Аз ще погубя майка ти.
6 (D)Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене; и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти.
7 Колкото повече те се умножават, толкова повече грешат против Мене; славата им ще обърна в безславие.
8 (E)Те се хранят от греховете на Моя народ, и към неговото беззаконие се стреми душата им.
9 (F)И каквото стане с народа, това ще стане и със свещеника; ще го накажа според пътищата му и ще му въздам според делата му.
10 (G)Ще ядат – и няма да се наситят; ще блудствуват – и няма да се размножат, защото престанаха да служат на Господа.
21 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
4 (A)И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
5 (B)А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8 (C)А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
9 (D)Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 (E)Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
11 (F)и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
13 (G)Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
14 (H)А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
12 (A)Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса. падна ничком. па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
13 Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.
14 (B)И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
15 Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.
16 А Той отиваше в самотни места и се молеше.
17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, –
18 (C)ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;
19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.
20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.
21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.