Book of Common Prayer
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
14 (A)Поради това и Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустиня и ще ѝ говоря по сърце.
15 (B)И ще ѝ дам оттам лозята ѝ и долина Ахор за преддверие на надежда; и там тя ще пее, както в дните на младините си и както в деня, когато излезе из Египетската земя.
16 И в оня ден, казва Господ, ти ще Ми викаш: мъжо мой, и няма вече да Ми викаш: Ваали[a].
17 (C)И ще премахна имената на Вааловци от устата ѝ, и няма вече да се споменават имената им.
18 (D)И ще сключа в онова време зарад тях съюз с полските зверове, с птиците небесни и с влечугите по земята; и лък, и меч, и война ще изтребя от оная земя, и ще им дам да живеят в безопасност.
19 (E)И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие;
20 (F)ще те сгодя за Себе Си във вярност, и ти ще познаеш Господа.
21 И в оня ден Аз ще чуя, казва Господ, ще чуя небето, и то ще чуе земята,
22 (G)и земята ще чуе хляба и виното и дървеното масло; а тия ще чуят Изреел.
23 (H)И ще я посея за Себе Си на земята, и ще помилувам Непомилувана и ще кажа на не-Мой-народ: ти си Мой народ, а той ще рече: Ти си мой Бог!“
17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 (A)И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 (B)като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –
23 (C)освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24 (D)Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 (E)Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27 (F)защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28 (G)Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29 (H)Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 (I)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32 (J)А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33 (K)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34 (L)сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35 (M)С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
5 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2 видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3 Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4 А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5 Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6 Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7 И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8 Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9 Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10 тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11 И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.