Book of Common Prayer
(Алилуия.)
106 (A)Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2 (B)Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9 (E)защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10 (F)Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16 (H)защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18 (I)от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20 (J)прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22 (K)Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –
24 (L)виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25 (M)Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27 (N)те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29 (O)Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,
34 (P)земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35 (Q)Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;
36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39 (R)Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –
40 (S)Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41 (T)А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42 (U)Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43 (V)Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
17 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.
2 (A)Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!
3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.
4 (B)Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.
5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.
6 (C)В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.
7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;
8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.
9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.
10 (D)А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.
11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.
12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.
13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
44 (A)Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45 (B)Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46 (C)който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47 (D)А Соломон Му построи дом.
48 (E)Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (F)„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50 Нали Моята ръка направи всичко това?“
51 (G)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52 (H)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –
53 (I)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55 (J)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58 (K)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59 (L)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 (M)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
8 (N)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.
22 (A)Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,
23 (B)та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27 (C)и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28 (D)Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29 (E)и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.