Book of Common Prayer
101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.
2 (A)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
3 (B)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
4 (C)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
5 (D)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
7 (E)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
10 (F)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
12 (G)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
14 (H)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;
15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.
17 (I)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
21 (J)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
22 (K)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
23 (L)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
24 (M)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
25 (N)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26 (O)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27 (P)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;
28 (Q)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
Псалом Давидов.
109 (A)Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
2 Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.
3 В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.[a]
4 (B)Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.
5 (C)Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;
6 ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.
7 (D)По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.
36 И рече Господ на Моисея, думайки:
37 кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха
38 к адилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.
39 Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,
40 за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.
41 (A)На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен.
42 (B)И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви.
43 И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.
44 И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:
45 отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.
46 (C)И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор.
47 И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:
48 застана между мъртвите и живите, и морът престана.
49 И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.
50 Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.
13 (A)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 (B)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (C)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18 (D)Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.
19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21 (E)напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22 Затова му се вмени за праведност.
23 (F)Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
25 (G)предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
20 (A)Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,
6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11 и като получиха, зароптаха против стопанина
12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16 (B)Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.