Book of Common Prayer

Послушай, Боже, молитвата ми.
И не се крий от молбата ми.
^2 (A)Внимавай в мен и ми отговори.
Безпокоя се в тъгата си и стена –
^3 (B)поради гласа на неприятеля,
поради притеснението на нечестивия;
защото приписват на мене беззаконие
и с гняв враждуват против мене.
^4 (C)Сърцето ми тъжи дълбоко в мен
и смъртен ужас ме нападна;
⁵ страх и трепет ме връхлетяха
и ужас ме потопи.
⁶ И казах: Дано да имах криле като на гълъба!
Щях да отлетя и да си почина.
⁷ Ето, щях да бягам надалеч,
щях да живея в пустинята.
(Села.)
⁸ Щях да ускоря бягането си
надалеч от вихъра и от бурята.
^9 (D)Опропасти ги, Господи, и раздели съвета^[a] им;
защото видях насилие и разпри в града.
¹⁰ Денем и нощем го обикалят по стените му
и беззаконие и зло има сред него;
¹¹ нечестие има в него;
угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
^12 (E)Понеже не беше неприятел, който ме укори –
това бих претърпял, –
нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мене –
тогава бих се скрил от него,
^13 (F)а ти, човек, равен на мене,
другар мой и мой близък приятел.
^14 (G)Заедно разговаряхме сладко,
с множеството ходехме в Божия дом.
¹⁵ Нека дойде ненадейно смърт на тях,
нека слязат живи в преизподнята;
защото в жилищата им и в сърцата им има злодеяние.
¹⁶ Но аз към Бога ще извикам;
и Господ ще ме избави.
^17 (H)Вечер, сутрин и на обяд ще се оплаквам и ще стена;
и Той ще чуе гласа ми.
^18 (I)Ще избави душата ми и ще я успокои от битката, развихрила се против мене;
защото мнозина са с мене.
^19 (J)Бог, Който се е възцарил преди вековете,
ще чуе и ще ги съкруши (Села.),
ще съкруши хората, които неизменимо^[b]
не се боят от Бога.
^20 (K)Всеки един от тях протяга ръце против онези, които са в мир с него;
нарушава съюза си.
^21 (L)Устата му са по-мазни от масло,
но в сърцето му има война;
думите му са по-меки от дървено масло,
но пак са оголени саби.
^22 (M)Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре;
никога няма да допусне да се поклати праведният.
^23 (N)Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров;
мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината от дните си;
а аз ще уповавам на Тебе.

Ще Те славя от все сърце,
ще Ти пея хваления пред боговете,
^2 (B)ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
³ В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
ободрил си ме със сила в душата ми.
^4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе,
когато чуят думите на Твоите уста.
⁵ Да! Ще възпяват пътищата Господни,
че голяма е славата Господня.
^6 (D)Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения;
а високоумния познава отдалеч.
^7 (E)Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;
ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;
и десницата Ти ще ме избави.
^8 (F)Господ ще извърши това, което е потребно за мене.
Господи, понеже милостта Ти трае довека,
не оставяй делата на Своите ръце.

Господи, опитал си ме и си ме познал.
^2 (H)Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
^3 (I)Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
^4 (J)Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
⁵ Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
^6 (K)Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
^7 (L)Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
^8 (M)Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
⁹ Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
¹⁰ и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
¹¹ Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
^12 (N)то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
¹³ Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
¹⁴ Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
^15 (O)Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
¹⁶ Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.
^17 (P)И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
¹⁸ Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
^19 (Q)Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
^20 (R)Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
^21 (S)Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
²² Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.
^23 (T)Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;

^8 (A)Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван
и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават,
не се чуди на това;
защото над високопоставения надзирава по-високопоставен
и над тях има още по-високопоставени.
⁹ При това ползата от земята е за всички
и сам царят служи на нивите.

¹⁰ Който обича среброто, няма да се насити на сребро,
нито на доходи – онзи, който обича изобилието.
И това е суета.
¹¹ Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
¹² Сънят на работника е сладък,
независимо малко ли е ял или много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
^13 (B)Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно:
богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;
¹⁴ и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
^15 (C)Както е излязъл от утробата на майка си,
гол ще отиде пак, както е дошъл,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе с ръката си.
^16 (D)Още и това е тежко зло,
че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
^17 (E)Още и през всичките си дни яде в тъмнина
и има много досада, болест и негодуване.
^18 (F)Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
^19 (G)И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
²⁰ Защото няма много да помни дните на живота си,
понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.