Book of Common Prayer

137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
² на върбите сред него
окачихме арфите си.
^3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
⁴ Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
⁵ Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
^6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
^7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
^8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
^9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!

Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
^2 (B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
^3 (C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
^4 (D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
^5 (E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
^6 (F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
^7 (G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
^8 (H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
^9 (I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
^10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
^11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
^12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
¹³ когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
¹⁴ когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
^15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!

Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
^2 (A)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
^3 (B)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
^4 (C)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
^5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
^7 (E)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
^8 (F)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
^9 (G)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
^10 (H)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
^11 (I)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

43 ^(J)Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ!
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
^2 (K)Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
^3 (L)Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.
Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
⁴ Тогава ще вляза при Божия олтар,
при Бога – моята превъзходна радост;
и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.
^5 (M)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.