Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
108 Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.
6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;
10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
1-2 (A)Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 (B)С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5 (C)Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 (D)Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 (E)Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 (F)Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 (G)Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 (H)Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 (I)Лъвчетата бедствуват[a] и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (J)Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 (K)нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 (L)Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 (M)Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 (N)Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 (O)Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 (P)Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23 (Q)Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
35 (A)Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 (B)И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
4 (C)И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
5 (D)Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
6 (E)И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него,
7 (F)и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
8 (G)И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
10 (H)и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
11 (I)Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
12 (J)земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
13 (K)И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
14 (L)И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
15 (M)и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
17 (N)А когато се тя мъчеше при раждането, бабата ѝ рече: не бой се, защото и това ти е син.
18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
19 (O)И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
20 (P)Иаков въздигна над гроба ѝ паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес.
11 (A)Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго,
12 (B)не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.
13 (C)Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.
14 (D)Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
15 Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.
16 (E)Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
17 (F)А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?
18 Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!
11 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
2 (A)(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4 (B)Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5 А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8 (C)Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9 (D)Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10 (E)а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.