Book of Common Prayer
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13 (K)Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
14 (L)увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16 (M)И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17 (N)Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19 (O)Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20 (P)и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23 (Q)И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24 (R)И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25 (S)и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
26 (T)И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28 (U)Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30 (V)Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31 (W)И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32 (X)И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34 (Y)Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35 (Z)но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36 (AA)служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
37 (AB)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (AC)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 (AD)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
3 (A)И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,
4 (B)па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;
5 имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.
6 И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.
7 Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.
8 И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.
9 (C)И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!
10 (D)Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана.
11 Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) май ка с деца.
12 (E)Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.
13 И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:
14 двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,
15 трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.
16 И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.
17 (F)И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?
18 ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.
19 Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;
20 (G)и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.
21 И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.
18 (A)Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19 (B)Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20 (C)И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21 Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22 Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23 (D)Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И това е обещанието, което Сам ни обеща – вечният живот.
26 Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27 (E)И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28 И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29 Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
20 (A)И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 (B)И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25 (C)Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26 (D)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
29 (E)Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
30 Аз и Отец едно сме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.