Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
6 Затова ви и дадох чисти зъби във всички ваши градове и недостиг от хляб във всички ваши селища; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.
7 (A)И задържах от вас дъжда три месеца до жътва; проливах дъжд върху един град, а върху други град не проливах дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, непоръсена с дъжд, изсъхваше.
8 И събираха се два, три града в един град, за да се напият с вода, и не можаха до ситост да се напият; но и тогава вие се не обърнахте към мене, казва Господ.
9 (B)Поразявах ви с главня и жълтеница по житата; многото ви градини и лозя, смоковници и маслини пояждаше гъсеница, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
10 (C)Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви, като откарвах конете в плен, тъй че смрад от вашите станове се подигаше в ноздрите ви, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
11 (D)Извършвах сред вас разрушение, както Бог разруши Содом и Гомора, и вие бяхте изтеглени като главня из огън, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
12 (E)Затова тъй ще постъпя с тебе, Израилю; и понеже тъй ще постъпя с тебе, приготви се да посрещнеш Бога твой, Израилю,
13 защото ето, Той е, Който образува планини и създава вятъра и обявява на човека намеренията му, утринната светлина обръща на мрак и върви високо над земята. Господ Бог Саваот е името Му.
11 И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие,
12 (A)които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят?
13 (B)Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.
14 (C)Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни;
15 (D)и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост,
16 (E)както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.
17 Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си,
18 (F)но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.
33 (A)Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35 (B)А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38 (C)Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39 (D)И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42 (E)Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?
43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
44 (F)и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.