Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
119 (A)Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
2 (B)Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
3 (C)Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? –
4 (D)Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
5 Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
6 Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
7 (E)Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 (B)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5 да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 (C)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
Началнику на хора. Псалом Давидов.
13 (D)Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
2 (E)Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
3 (F)Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
4 Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
5 Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
6 (G)Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
7 (H)„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
Псалом Давидов.
14 (I)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2 (J)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3 (K)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4 (L)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5 (M)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
3 (A)Цар Седекия изпрати Иехухала, Селемиев син, и свещеник Софония, Маасеев син, при пророк Иеремия да кажат: „помоли се зарад нас на нашия Господ Бог“.
4 Иеремия тогава още свободно влизаше и излизаше всред народа, защото не бяха го още затворили в тъмница.
5 (B)Между това фараоновата войска излезе из Египет, и халдейци, които обсаждаха Иерусалим, като се научиха за това, оттеглиха се от Иерусалим.
6 И биде слово Господне към пророк Иеремия:
7 (C)тъй казва Господ, Бог Израилев: тъй кажете на иудейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: ето, фараоновата войска, която ви дойде на помощ, ще се върне в земята си, в Египет;
8 а халдейци пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.
9 Тъй казва Господ: не лъжете себе си, думайки: „бездруго ще си отидат от нас халдейци“, защото не ще си отидат;
10 дори да разбиехте и цялата войска на халдейци, които воюват против вас, и да останеха у тях само ранени, то и те биха станали, всеки от шатрата си, и биха изгорили с огън тоя град.
11 И в това време, когато халдейската войска се оттегли от Иерусалим, поради фараоновата войска,
12 Иеремия тръгна от Иерусалим, да иде в земята Вениаминова, като се измъкваше оттам между народа.
13 Но когато той беше във Вениаминови порти, тамошният началник на стражата, на име Иреия, син на Селемия, Ананиев син, задържа пророка Иеремия и рече: „ти искаш да бягаш при халдейци ли?“
14 Иеремия отговори: лъжа е това; аз не искам да бягам при халдейци. Но Иреия го не послуша, хвана Иеремия и го заведе при князете.
15 (D)Князете се разгневиха на Иеремия, биха го и го затвориха в тъмница, в къщата на писаря Ионатана, защото я бяха направили тъмница.
16 Когато Иеремия влезе в тъмницата и в избата и там престоя много дни, –
17 цар Седекия прати и го взе. И царят го питаше в дома си тайно, думайки: „няма ли слово от Господа?“ Иеремия отговори: „има“, и прибави: „ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар“.
18 Тогава Иеремия каза на цар Седекия: „какво съгреших пред тебе, пред слугите ти и пред тоя народ, та ме хвърлихте в тъмница?
19 и де са вашите пророци, които ви пророкуваха, думайки: „вавилонският цар не ще дойде против вас и против тая земя?“
20 И сега чуй, господарю мой, царю, нека бъде приета молбата ми пред твоето лице; не ме връщай в къщата на писаря Ионатана, за да не умра там“.
21 Тогава цар Седекия заповяда да затворят Иеремия в стражарницата, и му даваха по късче хляб на ден от улицата на хлебарите, докле се не свърши всичкият хляб в града. И тъй остана Иеремия в стражарницата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15 (A)И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20 (B)Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21 (C)В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.
22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели?
24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25 (D)тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.
24 (A)Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:
25 (B)доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?
26 (C)И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.
27 Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.
28 (D)И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.
29 (E)Не две ли врабчета се продават за един асарий[a]? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;
30 а вам и космите на главата са всички преброени;
31 не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.
32 (F)И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен;
33 (G)а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.