Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
18 (A)(B)Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи! 19 И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже! 20 Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител. 21 Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител. 22 (C)Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си. 23 (D)Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им. 24 (E)Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.
25 А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал. 26 Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: ‘Господ Вседържител е Бог над Израил.’ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе. 27 Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва. 28 (F)Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо. 29 А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“
12 Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището 13 (A)с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона. 14 (B)И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам. 15 Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“ 16 И ги изпъди от съдилището. 17 (C)Тогава всички елини[a] хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 (D)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет. 19 А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите. 20 Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи, 21 (E)а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва[b]. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там[c]. 22 Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 (F)Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 (G)А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25 (H)Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение. 26 И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път. 27 А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта, 28 (I)защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22 Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него. 23 (A)Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ 24 А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“ 25 Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички. 26 И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
27 (B)Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ 28 (C)А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ 29 (D)Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ 30 И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.
Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос
31 (E)Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне. 32 И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява. 33 А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.