Book of Common Prayer

Песен на възлизане.

119 ^(A)Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.

^2 (B)Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.

^3 (C)Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? –

^4 (D)Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.

⁵ Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.

⁶ Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.

^7 (E)Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.

Началнику на хора. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?

³ Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?

^4 (B)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;

⁵ да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.

^6 (C)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).

Началнику на хора. Псалом Давидов.

13 ^(D)Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.

^2 (E)Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.

^3 (F)Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.

⁴ Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?

⁵ Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.

^6 (G)Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.

^7 (H)„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.

Псалом Давидов.

14 ^(I)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?

^2 (J)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;

^3 (K)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;

^4 (L)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;

^5 (M)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.

²⁵ Ако пък ти се родят синове и внуци, и, като поживеете дълго на земята, се развратите и направите дялан образ, който да изобразява нещо, и направите това зло пред очите на Господа, вашия Бог, и Го разгневите,

^26 (A)то призовавам днес вам за свидетели небето и земята, че скоро ще изгубите оная земя, която отивате да наследите отвъд Иордан; няма да останете в нея задълго, а ще загинете.

^27 (B)И ще ви разпилее Господ по (всички) народи, и ще останете малко на брой между народите, при които Господ ще ви отведе;

^28 (C)там ще служите на (други) богове, които ръка човешка е направила от дърво и камък, които не виждат и не чуват, не ядат, и не помирисват.

^29 (D)Но когато там потърсиш Господа, твоя Бог, ще (Го) намериш, ако Го търсиш от все сърце и душа.

^30 (E)Кога изпаднеш в скръб, и кога всичко това с време те постигне, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му.

^31 (F)Господ, Бог твой, е Бог (благ и) милосърден; Той не ще те остави, не ще те погуби и не ще забрави завета с твоите отци, който им е с клетва утвърдил.

²¹ За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.

^22 (A)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.

²³ Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.

^24 (B)Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;

^25 (C)три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;

²⁶ много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,

^27 (D)в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.

²⁸ Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.

^29 (E)Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?

³⁰ Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.

^31 (F)Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.

^32 (G)В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

^24 (A)Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.^[a]

^25 (B)Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁶ Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

²⁷ Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

²⁸ Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;

²⁹ а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;

³⁰ и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!

³¹ И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?

³² Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.

^33 (C)Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

³⁴ И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.