Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
30 (A)Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж – насрещу Господа.
31 (B)Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
22 (C)По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2 (D)Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3 (E)Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4 Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
5 (F)По пътя на коварния – тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
6 Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
4 (A)И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:
2 (B)проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука.
3 Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;
4 те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.
5 Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.
6 (C)Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи.
7 (D)С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;
8 (E)прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.
21 (A)Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23 (B)А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.
30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.