74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

² Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

³ Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

⁴ Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

⁵ Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

⁶ И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

⁷ Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

⁸ Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

⁹ Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

¹⁰ До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

¹¹ Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

¹² А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

¹³ Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

¹⁴ Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

¹⁵ Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

¹⁶ Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

¹⁷ Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

¹⁸ Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

¹⁹ Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

²⁰ Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

²¹ Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

²² Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

²³ Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

75 (По слав. 74). За първия певец, <по> не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо <при нас явлението на> името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.

² Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.

³ Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).

⁴ Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;

⁵ Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.

⁶ Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня <иде съд;>

⁷ Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.

⁸ Защото в ръката на Господа <има> чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.

⁹ А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, <Нему> ще пея хваления.

¹⁰ И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.

76 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.

² В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.

³ Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),

⁴ Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.

⁵ Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във <вечния> си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.

⁶ От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.

⁷ Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

⁸ Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна

⁹ Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

¹⁰ Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,

¹¹ Обричайте се и изпълнявайте <обреците си> на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

¹² Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.

¹⁶ И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

¹⁷ Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

¹⁸ И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

¹⁹ На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

²⁰ Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²¹ Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

²² А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

²³ и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²⁴ над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

²⁵ както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

²⁶ И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

²⁷ А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

²⁸ Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

²⁹ И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

³⁰ И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

³¹ а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

³² Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

³³ както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

Read full chapter