72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,

² За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.

³ Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.

⁴ Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника

⁵ Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.

⁶ Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.

⁷ В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.

⁸ Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.

⁹ Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.

¹⁰ Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.

¹¹ Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.

¹² Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.

¹³ Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.

¹⁴ От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.

¹⁵ И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.

¹⁶ Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската <планина>; И <жителите> по градовете ще цъфтят като земната трева.

¹⁷ Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.

¹⁸ Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;

¹⁹ И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.

²⁰ Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.

73 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

² А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

³ Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

⁴ Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

⁵ Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.

⁶ Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.

⁷ Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

⁸ Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,

⁹ Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

¹⁰ Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.

¹¹ И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

¹² Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

¹³ Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

¹⁴ Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

¹⁵ Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

¹⁶ И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

¹⁷ До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

¹⁸ Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.

¹⁹ Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

²⁰ Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

²¹ Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

²² До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

²³ Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

²⁴ Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.

²⁵ Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.

²⁶ Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

²⁷ Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

²⁸ Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³ Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

⁴ които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁵ чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁶ Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁷ нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

⁸ Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

⁹ Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

¹⁰ И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

¹¹ макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

¹² рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹³ както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

¹⁴ И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¹⁵ Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Read full chapter