29 (По слав. 28). Давидов <псалом>. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.

² Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.

³ Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ <гърми> над големите води,

⁴ Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.

⁵ Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,

⁶ И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.

⁷ Гласът Господен разцепва огнените пламъци.

⁸ Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.

⁹ Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава!

¹⁰ Господ седна <Цар> над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.

¹¹ Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.

30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

² Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

³ Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

⁴ Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.

⁵ Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.

⁶ Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

⁷ Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.

⁸ Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>

⁹ Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

¹⁰ Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

¹¹ Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

¹² За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

23 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

² А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

³ Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

⁴ А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁵ И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

⁶ А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

⁷ И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁸ Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁹ И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

¹² И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

¹³ Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹⁴ Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

¹⁵ Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.