Деяния 23  1940 Bulgarian Bible

23 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

² А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

³ Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

⁴ А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁵ И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

⁶ А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

⁷ И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁸ Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁹ И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

¹² И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

¹³ Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹⁴ Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

¹⁵ Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁶ Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

¹⁷ Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

¹⁸ И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁹ А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

²⁰ А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

²¹ Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

²² И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

²³ Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²⁴ Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

²⁵ Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁶ От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

²⁷ Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

²⁸ И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁹ и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

³⁰ И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

³¹ И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³² И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³³ А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

³⁴ А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁵ Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.