16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

² И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

³ И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

⁴ И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

⁵ първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

⁶ а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

⁷ Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

⁸ Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

⁹ Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

¹⁰ Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

¹¹ Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

¹² Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

¹³ Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

¹⁴ Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

¹⁵ Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

¹⁶ <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

¹⁷ Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

¹⁸ Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

¹⁹ Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

²⁰ И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

²¹ Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

²² <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

²³ Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

²⁴ Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

²⁵ Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

²⁶ Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

²⁷ Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

²⁸ Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

²⁹ Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

³⁰ Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

³¹ Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

³² Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

³³ Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

³⁴ Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

³⁵ И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

³⁶ Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

³⁷ Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

³⁸ <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

³⁹ и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

⁴⁰ за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

⁴¹ и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

⁴² и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

⁴³ И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

17 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.

² И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

³ Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

⁴ Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

⁵ защото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.

⁶ В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

⁷ Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

⁸ и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

⁹ И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

¹⁰ и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

¹¹ Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

¹² Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

¹³ Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

¹⁴ но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

¹⁵ И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

¹⁶ Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?

¹⁷ Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

¹⁸ Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

¹⁹ Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.

²⁰ Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

²¹ И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

²² Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

²³ И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

²⁴ Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

²⁵ Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.

²⁶ И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

²⁷ сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.

18 След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.

² Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.

³ Давид още порази совския цар Ададезер в Емат, като <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.

⁴ Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.

⁵ И когато дамаските сирийци дойдоха за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

⁶ Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

⁷ И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

⁸ И от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.

⁹ А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер,

¹⁰ прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Адорам донесе със себе си> всякакви златни, сребърни и медни съдове;

¹¹ па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.

¹² При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.

¹³ И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

¹⁴ Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

¹⁵ А Иоав, Саруиният син беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

¹⁶ а Садок, Ахитововият син и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;

¹⁷ а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.

²⁸ Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

²⁹ Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

³⁰ И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

³¹ Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

³² Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

³³ Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и <тогава> ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

³⁴ Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

³⁵ На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

³⁶ Какво <значи> тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

³⁷ А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

³⁸ Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

³⁹ А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе <даден>, понеже Исус още не бе се прославил.

⁴⁰ За туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴¹ Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴² Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴³ И така възникна раздор между народа за Него.

⁴⁴ И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁵ Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁶ Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁸ Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁹ Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁵⁰ Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵¹ Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵² Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

⁵³ И всеки отиде у дома си.

Read full chapter