Add parallel Print Page Options

Земята е узряла за съд

14 (A)Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.

15 (B)И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.

Read full chapter