11 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.

² Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

³ И нарече се онова място Тавера+, защото огън от Господа гореше между тях.

⁴ И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

⁵ Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

⁶ а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

⁷ (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

⁸ И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

⁹ Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

¹⁰ И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

¹¹ Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

¹² Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

¹³ От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

¹⁴ Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

¹⁵ Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

¹⁶ Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

¹⁷ И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

¹⁸ И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

¹⁹ Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

²⁰ но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

²¹ И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

²² Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

²³ А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.

²⁴ И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

²⁵ Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

²⁶ Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

²⁷ И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

²⁸ И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

²⁹ А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

³⁰ И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

³¹ Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

³² Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

³³ А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

³⁴ И нарекоха това място Киврот-атаава*, защото там бяха погребани лакомите люде.

³⁵ А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

12 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

² Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

³ А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

⁴ И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

⁵ Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

⁶ И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

⁷ Но слугата Ми Моисей не е така поставен , той, който е верен в целия Ми дом;

⁸ с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

⁹ И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

¹⁰ И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

¹¹ Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

¹² Да не бъде тя като мъртво дете , на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

¹³ И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

¹⁴ А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

¹⁵ И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

¹⁶ Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.

13 И Господ говори на Моисея, казвайки:

² Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

³ И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

⁴ Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

⁵ от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

⁶ от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

⁷ от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

⁸ от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

⁹ от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

¹⁰ от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

¹¹ от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

¹² от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

¹³ от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

¹⁴ от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

¹⁵ от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

¹⁶ Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

¹⁷ Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

¹⁸ та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

¹⁹ и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

²⁰ и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

²¹ И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

²² После се изкачиха на южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан).*

²³ И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.

²⁴ Онова място се нарече долина Есхол+ по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

²⁵ А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

²⁶ И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни в Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

²⁷ И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат масло и мед; ето плода й.

²⁸ Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

²⁹ Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

³⁰ Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

³¹ А мъжете, които бяха дошли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

³² И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

³³ Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.